Какво да правим ако се загубим в лабиринта на Матрицата?

Твърде много от нас се намират в отчаяние. Обикновено това е така, защото все още сме в Матрицата и не можем да се преборим, за да излезем от състоянието си на „пашкул“.

Или все още не сме вникнали в тъмната страна на душата ни, или не сме се примирили с нея, или предстои да бъдем душевно центрирани, тъй като сме въвлечени в егоцентричната си перспектива.

Как да не се изгубим в процеса на просветление?

Какво да правим от тук нататък и как да се приспособим към реалността? Какво правим с толкова много въпроси, които нямат отговори?

Отвъд пашкула. Отвъд тъмнината на душата. Отвъд процеса на посвещение има място, наречено Лабиринт на Просвещението.

Пътуването, търсенето, чувството за знание, любопитството и въображението са стратегии, които един просветен авантюрист трябва да използва.

Непрекъснато търсене на най-автентичната ви същност е крайната цел

Това не е цел, която трябва да бъде изпълнена. Това не е цел, която трябва да бъде постигната. Това е еволюция, която трябва да бъде преживяна. Това е приключение в момента. Това е пътуване, което трябва да се преживее.

Това е процес на възходи и падения в екзистенциалната криза.

По ирония на съдбата, най-добрият начин да намерим автентичната си същност, е да се загубим. Когато сме в състояние на загуба, откриваме самота.

Самотата е блаженство. Това е единство и благодат, взаимозависимост и свещено пространство.

Причината, поради която се нарича Лабиринт на Просвещението

Човек лесно може да се загуби. Той лесно може да се обърка в търсенето, знаците и превратностите.

След като нашата индивидуалност е преодоляла взаимозависимостта, грациозно й се отдава.

Добре е да се изгубим докато сме в процес на търсене и се намираме в Лабиринта на Просвещението.

Може да се почувстваме объркани, претоварени, пълни с въпроси и в постоянно състояние на страхопочитание.

Колкото повече се адаптираме към собственото си самоусъвършенстване и колкото повече преодоляваме предишното си аз, толкова повече осъзнаваме колко е невъзможно да бъдем съвършени или напълно просветени.

Загубвайки се, ние сме смирени, това ни държи на земята. Държи ни в постоянно състояние на учудване, така че да можем по-добре да оценим красотата, да уважаваме парадокса, да сме отворени към нови преживявания, да бъдем гъвкави и приспособими.

Ние сме в Лабиринта на Просвещението, заради благото!

Няма място за мисленето, което ни кара да „не се докосваме до нещо”. Няма място за липса на въображение, което да ни пречи да „не вървим по целия път”. Няма място за „Страхувам се, че съм изгубен”.

Да бъдем изгубени е това, което сме. И това е добре. Можем също така, да го приемем или да се смеем.

Затова ви умолявам, вие, които сте влезли в Лабиринта на Просвещението с кураж в сърцето си и се смеете, изгубете се възможно най-бързо.

Разходете се безцелно в лабиринта на вашето същество.

Станете „наясно с търсенето“. В него ще откриете приключение, глад, страст, любов и вид кураж, който се размножава.

И тъй като нашата цел е да открием най-автентичната си същност, да бъдем изгубени е единственият начин да бъдем „намерени“.

Източник: Fractal Enlightenment

Слушайте ни и в нашия подкаст

Участвайте в кампанията по набиране на средства за новия сезон на телевизионните епизоди 2019/2020 година. Използвайте бутона Donate или посочената сметка в раздел “Подкрепи Новото познание”.

Научете повече за дарителската кампания и банковите сметки на проекта.