Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

Ако ДНК е софтуер, кой е написал програмата?

3D структура на ДНК

Наскоро в статия „Може ли да има наука на съзнанието“ от доктора по философия Панкаж Джоши, беше зададена странна хипотеза.

Като се приема за даденост очевидния факт, че за правенето на наука е необходим разум, то ние сме достигнали точката, където науката поставя въпроси, които спешно се нуждаят от отговор.

Не защото философията го изисква, а защото науката настоява.

Авторът споделя мнението си за значението на последователността или декодирането на ДНК.

„За човек, който е открил компютърното програмиране в края на живота си, мистерията на ДНК е дори по-завладяваща от създаването на пирамидите.

Именно защото като човек аз осъзнавам, че нашата структура функционира буквално като „органичен език за програмиране.“

В книгата „Ако ДНК е софтуер, то кой е написал програмата? Или за изключителната важност на програмния език на Живота“, Джоши обяснява, че софтуерът (или компютърният код) има еднакви свойства с ДНК.

Той може да бъде ярък пример за непреднамерена биомимикрия.

Учените имат възможността да възкресяват изчезнали видове чрез „копиране и съпоставяне“ на ДНК код.

Сравнявайки го с други добре познати видове „софтуер“. Ако си представим ДНК като програма на Гугъл, Майкрософт и Епъл, то тя следва да е по някакъв начин продукт на „нечий ум“. А не просто случайно еволюционно явление.

Кое ни дава представата за тук?

Всички думи или понятия са продукт и произлизат от съзнанието. И дори софистите трябва да се съгласят.

Единственото нещо, което знаем със сигурност е, че съзнанието, а не тялото ни дава представата, че сме тук и че съществуваме.

Дори тялото се явява продукт на съзнанието. За своето съществуване то получава информация чрез сетивата.

В действителност съзнанието е всичко, то не е „отделно“ от тялото. Всичко останало може да се разглежда като произтичащо от него.

Човек може да се опита да си представи картината чрез използване на „виртуална реалност“. При нея той получава на входа информация за един напълно различен свят.

Така използва сензорните входове за допир в допълнение към звук и картина.

Тоест не можем да различим лесно кое е „истинско“. На тази база са възникнали и теориите за „холографската Вселена“ и нови космологични теории.

Но това отново ни връща към факта, че всичко, което знаем, или смятате че знаем, е продукт на съзнанието.

А ако се върнем към разглеждането на ДНК като софтуер, то ние притежаваме нашия компютърен софтуер като интелектуална собственост, присъща на съзнанието.

Разбира се, дотолкова доколкото можем да бъдем притежатели на нещо отделно, на наш „собствен“ софтуер като отделни същества.

Признаването на ДНК като софтуер сочи към една неоспорима реалност.

Трябва да съществува или някога да е съществувал разум или съзнание, далеч по-силни от нашите.

Ако се запитаме какъв „разум“ може да се развие като ДНК?

Немислима маса от кодове, която според Екхарт Толъл е „интелигентността, която управлява нашите тела“, ще трябва да признаем ДНК за код или софтуер.

Това ще ни върне обратно към реалността на разума. И то като крайна преграда за нашите постоянни научни запитвания, както е в квантовата физика.

Това би довело до преразглеждане на думите на Декарт „Мисля, значи съществувам“.

Защото разума и интелигентността предшестват „нашето“ пристигане на сцената.

И ако единен органичен език за програмиране е бил в сърцето на еволюцията, то разумът трябва да е енергията на програмирането.

НП/ д-р Панкаж Джоши

Участвайте в кампанията по набиране на средства за новия сезон на телевизионните епизоди 2017/2018 година. Използвайте бутона Donate или посочената сметка в раздел “Подкрепи Новото познание”.

Научете повече за дарителската кампания и банковите сметки на проекта.