Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

Алхимията може би не е псевдонауката, за която я имаме

През по-голямата част на 20 век, академичната общност нямаше търпението и правеха напразни усилия да превърнат неблагородни метали в злато.

Историкът Хърбърт Бъртърфилд предупреди, че всеки съвременен учен, който се осмели да пише за алхимията ще се пропие с такава лудост, каквато алхимиците описват.

Но през 1980г., някои ревизионистки учени започнаха да твърдят, че алхимиците всъщност са допринесли значително за развитието на науката.

Научните историци започнали да дешифроват алхимичните текстове, което не било лесна задача. Алхимиците, обсебени от потайността, преднамерено описали техните експерименти с метафорични термини, затрупани с неясни препратки към митологията и историята.

Например текст, описващ „студен дракон“, който „се промъква в пещерите и излиза от тях“, е код за селитра (калиев нитрат) – кристална субстанция, намираща се по стените на пещерите, която се усеща студена на езика.

Този труден процес на декодиране, позволил на изследователите за първи път, да пробват амбициозните алхимични експерименти.

Лорънс Принсип, историк по химия и наука в университетът „Джон Хопкинс“, събрал затънтени текстове и останки на лабораторни тетрадки от 17-ти век, за да реконструира рецепта за отглеждане на „Дървото на философите“ от златно семе.

Предполага се, че това дърво е било предшественик на по-известният и неуловим философски камък, който би могъл да преобразува метали в злато.

Принцип обяснява:

„Използването на злато за производство на повече злато, би изглеждало напълно логично за алхимиците, като използването на зародиш от пшеница, за да се отгледа цялото поле от пшеница.“

Принцип смесил, специално приготвен живак и злато в маслена бучка на дъното на колба. След това, заровил запечатаната колба в затоплена пясъчна баня в лабораторията си.

Една сутрин, Принцип влезнал в лабораторията и за негово учудване открил, че колбата е пълна със „блестящо и напълно оформено дърво“ от злато. Сместа от метали се е издигнала нагоре в структура, наподобяваща корали, или разклоняващ се навес от дърво, без листа.

Това, което заинтригувало Принсип и неговите колеги-историци, са нарастващите доказателства, че алхимиците изглежда са извършвали законни експерименти, манипулиращи и анализиращи материалния свят по интересни начини, и съобщават за истински резултати.

Антоан-Лоран Лавуазие, колега на Робърт Бойл – откривател на модерната химия на 17 век, подменил съвременният списък от елементи (кислород, водород, въглерод и др.) за древните четири елемента (земя, въздух, огън и вода), той основал идея, която всъщност е широко разпространена в по-ранните алхимични източници.

Концепцията, че материята се състои от няколко отличителни елемента, от своя страна, вдъхновява работата на Исак Нютон за оптиката – особено демонстрацията му, че множеството цветове, произведени от призмата, могат да бъдат възстановени в бяла светлина.

„Коментирахме в класът ми за реториката на новостта“, казва Принсип, „и как е от полза хората да казват, че техните открития са напълно нови.“

Но това не е начинът, по който се развиват научните идеи.

„Те не идват просто така в съня или от нищото. Новите научни идеи са склонни да развиват по-старите, чрез бавен процес на еволюция и усъвършенстване. „

Източник: Smithsonian Mag

Участвайте в кампанията по набиране на средства за новия сезон на телевизионните епизоди 2017/2018 година. Използвайте бутона Donate или посочената сметка в раздел “Подкрепи Новото познание”.

Научете повече за дарителската кампания и банковите сметки на проекта.