България

Аз съм Левски, ей ме на. И никое име той не спомена…

Васил Левски е човекът,

който създава идеала на новото поколение революционери. Апостолът на свободата остава пример за подражание и в наши дни.

Политиците продължават да го цитират, но не го разбират. Чувството за национално достойнство и безкористността, които той проповядва нямат място в разчетите на политическите партии.

Споменът за Левски се култивира грижливо, но дали идеите му не са старателно забравени?

Историята

Левски е роден в малкото градче Карлово през 1837 г. Баща му е занаятчия, а майка му е домакиня.

Още от ранна възраст той е привлечен от книгите и четенето. На 16-годишна възраст заминава за София, за да продължи обучението си.

Там се присъединява към група младежи, които се интересуват от идеите на Френската революция. Те обсъждат политиката и четат забранени книги.

Пътят към революцията

През 1858 г. Левски се присъединява към Българския революционен централен комитет, който е основан година по-рано.

Целта на комитета е да подготви българския народ за въстание срещу Османската империя. Левски бързо се превръща в един от най-важните членове на комитета.

През 1866 г. публикува революционен манифест, озаглавен „Волята на народа“. В него той призовава българския народ да въстане и да свали Османската империя. Манифестът предизвиква сензация и е широко четен и обсъждан.

През 1867 г. Левски напуска България,

за да пътува до Румъния и Русия. Той иска да се срещне с други революционери и да получи военно обучение. Освен това желае да намери финансова подкрепа за българската революция.

В Румъния Левски се среща с местния революционен водач Николае Бълческу. Балъческу е впечатлен от Левски и му предлага работа в румънската армия.

Левски обаче отказва предложението, като заявява, че се интересува единствено от борбата за освобождението на България.

Мит или реалност?

В Русия Левски се среща с известния руски писател Лев Толстой. Толстой също е впечатлен от Левски и му предлага работа в имението си.

Левски отново отказва, като заявява, че се интересува единствено от борбата за освобождението на България.

През 1868 г. Левски се завръща в България

Започва да организира българските революционери в тайни общества. Тези общества стават известни като „общности“. Тяхната цел била да свалят Османската империя и да създадат новата република България.

Пътува из цяла България, като организира революционерите и планира въстанието. През юни 1876 г. въстанието започва.

Но Левски е увиснал на бесилото преди 3 години, въпреки това е провъзгласен за „Водач на революцията“.

Смъртта на Левски е голям удар за българския народ

Примерът му обаче вдъхновява други революционери. През 1878 г. българският народ най-накрая успява да свали игото на Османската империя. По-късно България става независима държава.

Днес Левски е смятан за национален герой в България. Паметта за него се пази грижливо. Това е факт. Ликът му може да се види на много паметници и сгради. Но идеите му обаче са удобно забравени.

СК/2022