Новини

Битката за Троя не е приключила. Учени и изследователи в непримирим спор

Години наред се води един научен спор. Къде е легендарната Троя? Експертите са разделени в мненията си и по всичко изглежда, че са непримирими.

От едната стана на масата са

защитниците на тезата, че Троя е част от съвременната територия на Турция.

От другата страна са противниците. Тяхната гледна точка се формира от проучвания, специфичен анализ на семантиката в писаните източници от древните времена.

Нестандартните изследователи прибягват дори към георгафски, културен и климатичен анализ на описаните от Омир годишни времена.

Омировите творби се придържат

към становището, че град Троя е в Турция. Но без да съпоставят географията на територията и пренебрегвайки факта, че по време на битките в равнината на Троя е падала често гъ­ста мъгла.

Слънцето и горещините са отсъствали от това място. Морето на Одисей не е греело на гръцките острови, а по-скоро е зимно синкаво като скандинавското.

Епичната битка на Троя се е състояла

във Финландия или по-скоро на около 100 км от столицата Хелзинки. Точно там са открити много важни археологически находки от Микенската цивилизация, които водят началото си от Бронзовата епоха.

Лидер на опортюнистите е изследователя Феличе Винчи. Археологическите находки и сравняването с други артефакти променят представата за Троя.

Авторът бележи заслужен успех с творбата си „Омир от Балтика“. Това е 20-годишен труд, в който е из­ползван строг научен метод на анализ преди да се формулира тази хипотеза.

Моделът modus operandi се отлича­ва с настойчиво доказване на теориите, а не с полуистинни хипотези.

Ученият Феличе Винчи е лидер на групата изследаватели противници на ортодоксалната наука
Ученият Феличе Винчи е лидер на групата изследаватели противници на ортодоксалната наука

Случаят с Омировия остров Фарос

е впечатля­ващ, особено с обитателите си тюлени и близостта си, един ден навигация, до река Нил.

Средиземноморският ос­тров Фарос, според историците, се намира точно пред прис­танището на Александрия. Важен факт – египетските остро­ви никога не са обитавани от тюлени.

Истинският остров Фарос, където отсяда Менелай на връщане от Троя, е в центъра на Балтийско море.

Един ден с кораб по вода от устието на Вистола, съответстваща на северната част на Нил.

Започнатите читатели се досещат,

че тогавашния Египет се е казвал Кем, докато „египтос“ е гръцка дума, транспозицирана от Ахей в Средиземноморието. Финландия по времето на римляните е била известна като Aeningia – Земя на аени, Земя на Енеа.

Древният град Троя би трябвало да е изобилствал от реки и блата, каквито не съществуват в Турция, където бива традиционно разполаган от археолозите, опиращи се на творбата на Омир.

Благодарение на Винчи такова тълкуване на фактите може окончателно да ги промени.

Ако преместим историите

на древния автор от басейна на Средиземно море в този на Балтийско море, описанието на местата ще съвпадне точно.

Резултатите от сравнителните анализи са същите не само в географско отношение.

Добавете климат, култура, наименования на местата, соматични белези, форма и технически характеристики на плавателните съдове, занаяти, изкуство, митология и още много други.

В действителност, абсолютно несъвместима със статистиката за възможните съвпадения. Което, казано на езика на фактите означава едно – Троя не е била в днешна Турция.

Светът на Омир
Светът на Омир

В допълнение на твърденията

си относно Пелопонес, например, изследването се вглежда задълбочено в редовете на Омир.

Той е описал, че някои от реките се характеризират с връщането на водата от морето към устието – особеност, която се забелязва само в северната част на Европа.

Обръщането на течението на водата към устието на фини­кийските реки е изключително рядък феномен в Средиземно море, но много често срещан в северните устия поради ви­соката точка на прилива.

Воините от неговите поеми са с руси коси, обгърнати в тежки вълнени пелерини, за да могат винаги да посрещат суровия климат.

Цялата история се раз­вива в една етническа, географска, културна и климатична атмосфера, несъвместима с тази на Средиземноморието.

Следвайки пътя на Одисей,

бихме могли да проследим едно по едно всички места по норвежкия бряг, описани от Омир.

Сред тях са Островът на сирените, Блуждаещите скали, Сцила и Харидба. Места, предвид географ­ските им особености, напълно съпоставими с тези в нор­вежкия архипелаг Лофотен.

Река Очеано заобикаля земята и минава безшумно, т. е. това не би било нищо друго, освен течението Гълфстрийм, което докосва бреговете на Северно море.

Тези съответствия са свързани не само с имената, но и като морфология на територията, както и дните на нави­гация, които очевидно водят на Север.

Скулптура на Одисей го показва по-скоро като скандинавски митологичен герой
Скулптура на Одисей го показва по-скоро като скандинавски митологичен герой

Най-озадачаващите факти

в полза на но­вата теория са подробно описаните в Омировите истории особено характерни лодки с двоен нос.

Днес знаем, че става въпрос за военни кораби – северни, които не могат да бъдат сбъркани заради вида им и техническите им характеристики. Освен това те са абсолютно непознати в Древна Гърция.

Омировите герои са описани като високи, мощни, с руси коси. Одисей е изобразен в традиционалната иконография със заострена шапка, изглеждаща много сходна с шлемовете, из­ползвани от викингите.

В поемите на Омир кухненските съдове са метални, точно както в северната част на света.

НП/ Фелипе Винчи, Марко Пицути, Греъм Хенкок