Новини

Биполярната мания всъщност е духовно просветление, може би не е

Как успешното справяне с биполярното разстройство, може да положи основите на дълбоко духовно прозрение.

Наистина ли хората, страдащи от биполярно разстройство са се събудили духовно? Дали просветлението в съвременния свят се диагностицира като психично заболяване?

Хората стигат до завладяващо заключение:

Биполярната мания всъщност е духовно просветление или пробуждане. Осъществена е връзка между биполярното разстройство, по-специално маниакалната фаза и просветлението.

За съжаление, няма потвърждение на тази теория. Има много хора, диагностицирани с биполярно разстройство, които вярват, че са специални.

Имайки тази психична особеност, това ги прави по-изобретателни, по-интелигентни и т.н. Някои хора с биполярно разстройство отговарят на това описание, но други са точно обратното.

Биполярността не е показател за някакъв специален талант. А маниакалността със сигурност не е показател за духовно пробуждане.

Защо се бъркат тези две понятия?

Повърхностно имат много общи черти. В манията има една точка на състояние, в която хората изпитват всякакви интензивни състояния на ума, като еуфория. Те също така притежават много енергия.

В това си състояние, те могат да станат безумно харизматични, а понякога могат да изпитат вид еднозначност на ума, която бъркат за пълната яснота или крайно откритие. Те дори могат да създават явления около тях, които изглеждат паранормални.

Тези състояния са много подобни на блажените състояния на духовното пробуждане. Демонстрация на сиддхи сили, активиране на кундалини, активиране на трето око и т.н.

Това не означава, че хората с биполярно разстройство не могат да се събудят духовно. Всъщност има нещо в техния уникален енергиен заряд, което им дава допълнителен тласък, за да разкрият истинската си същност.

За да управляват ефективно състоянието си

те трябва внимателно да наблюдават мислите си, да ги изследват и да предизвикват мисловно и емоционално реалността. Това е наложително, тъй като маниакалната фаза води до параноични мисли, които не са реални.

Тази фаза води до мисли за безразборен секс, мисли за непобедимост, за покупки на неща, които дори не им трябват, мисли за хазарт и присъединяване към култ. Всякакви неща, които не са истински, не отговарят на същността им.

Депресивната фаза с

ъщо води до мисли, които не са реални. Мисли за самонараняване, безполезност, непоносима болка. Те не са истински.

Хората, които не са диагностицирани като биполярни, правят същото. Те прекарват живота си в един мислен свят, който не е реален. Туе често се питат:„Кой съм аз? Реални ли са тези мисли? От мен ли идват? Кой отговаря за тези мисли?”

Всъщност това е краткосрочен избор и тези, които успеят да овладеят ума си, могат да процъфтят.

Хората имащи биполярно разстройство въпреки всичко не са благословени със специален статут на просветление.

Независимо от психичното състояние, всеки има възможността да наблюдава, управлява и води мислите си в посока, която може да разкрие истинската му същност.

Източник: Сonscious Reminder