Избираме ли своята реалност или сами я изграждаме?

През 1957 година, един физик в Принстън, Хю Евърет, постулира, че за всеки момент от нашия живот има много, много моменти, възможности и резултати, които се развиват едновременно и са налице за всеки избор от нашия живот, който сме направили. Всички те възникват едновременно макар, че ние не непременно осъзнаваме съществуването им. Той нарекъл това паралелни възможности. Научната фантастика незабавно възприела тези идеи и както толкова много други, това не е било доказано като научен факт.

Според превода на Свитъка на Исая, направен от Грег Бредън, когато се съсредоточим върху многото възможности, това се превръща в нашата реалност. Това, което означава горното е, че за всеки момент от катастрофите, виждани от пророците за бъдещето ни – наред с възможните последици от изборите, които правим в своя живот точно сега, има и други – също толкова възможни.

Също толкова възможно е да влезем във време на безпрецедентно сътрудничество между нациите, а войната дори да не фигурира в речника ни. Това, което озадачава учените непрекъснато, е, как са могли тези пророци, говорили преди хиляди години да видят толкова различни възможности за един и същи момент от историята? Това, в което се нарича „Ефектът на Исая” е, че древните пророци са били всъщност адепти в преминаването между тези паралелни реалности. Сега те ни дават представа какво са видели като възможности с думите, които са им били на разположение преди 2,500 години. Те пристъпили една крачка напред и ни дали познанието как да определим кои от тези възможности са се разиграли в нашия живот. Всеки път, когато правим изборите, които ни позволяват да се придвижим към тези нови възможности, ние преживяваме Ефектът на Исая.

езеро русия

Ние изграждаме ли своята реалност или я избираме?

Квантовата наука сега твърди, че ние създаваме своята реалност, но въз основа на това, което са твърдели древните, подобно твърдение е близко до действителното положение на нещата, но не напълно вярно. По-скоро, за всеки момент от нашия живот ние изживяваме много едновременни възможности във времето. Те са дремещи в нашия космос, спящи, докато ние ги събудим посредством изборите, които правим. Тогава, всичките направени от нас избори се превръщат в наш колективен отговор на даден момент от историята. Наред с най-странните предсказания, обаче, са също толкова възможни и съвсем различни от тях. Как се придвижваме от една възможност към друга ли?

Една от големите мистерии на науката е защо две трети от генетичния код е изключен. До 1953 г. науката вярваше, че генетичния код е фиксиран. В последните години беше открито, че човешкия генетичен код е променлив, и че представлява нашите реакции под формата на чувства и емоции, докато преминаваме през предизвикателствата на живота, и че именно те определят кой от тези кодове се включва и изключва.

cryogenic-immortal-village-700x490

В древните традиции съществува едно качество на емоциите, чувствата и мисълта, което изглежда оптимизира тези генетични кодове и ги „включва“, като по този начин се обновява и изпълва със жизненост нашата имунна система. Това именно качество е нещото, което днес наричаме състрадание.

По интервютата на Грег Браден