Новини

Дали наистина има огромен океан под земята?

Преди повече от 150 години Жул Верн

описва океан дълбоко под повърхността на Земята. А в него и най-изненадващи въображението обитатели.

Провиждането в бъдещето разказано в романа „Пътешествие до центъра на Земята“ днес може и да се окаже реално и стряска съня на група учени от САЩ.

В земната мантия може да има

много басейни пълни с вода, а най-дълбоко разположеният изглежда е на 1000 км от повърхността.

Това е хипотеза, която ще доведе и до нов дебат по една конспиративна теория за „Долната земя“.

Откритието е дело на екип от Северозападния университет в Ивънстън, щата Илинойс.

„Ако не беше толкова навътре в Земята, всички щяхме да сме потънали„, казва Стив Джейкъбсън от екипа изследователи. Този океан е много по-надълбоко в Земята и е на една трета от разстоянието до ръба на земното ядро.

Но дали това не е поредната сензация на учени търсещи слава?

Наличието на океан се удостоверява от диамант

Парчето скъпоценен камък е открито от изригнал от вулкан в Бразилия преди около 90 млн. години.

Учените изследвали обстойно диаманта и при проверка с микроскоп с инфрачервени лъчи открили, че при формирането на твърдото тяло в него са останали минерали.

Освен това учените разпознали и хидроксилни йони, които обикновено са свързани с вода.

Минералите в диаманта се състояли

от феропериклаза – желязо и магнезиев оксид. Той може да поглъща и други минерали като хром, алуминий и титан при ултрависоки температури и налягане в долната част на земната мантия.

Това означава, че водата е много по-надълбоко от очакваното. Учените установяват, че тези допълнителни метали са се отделили от феропериклазата.

А това се случва при по-меки условия, когато диамантът се е „промъквал” през по-малки дълбочини.

И тук интригата се заплита

Защото, за да има в него метали, диамантът трябва да се е формирал в прекомерните условия на долната мантия, което сочи към 1000 км. навътре в Земята.

Засега учените са стигнали дотук в проучванията и хипотезите си. Но Жул Верн стига по-далеч.

Изследователите достигат до подземен океан. Те конструират сал от стъблата на гигантски гъби, с който да го пресекат, но преди това едва се спасяват от семейство диметродони, на което се натъкват. Техният сал започва да циркулира в средата на океана около водовъртеж.

Професорът стига до извода, че това би трябвало да е центъра на Земята, защото тук се срещат магнитните сили от север и юг и са достатъчно силни да изтръгнат дори железните пирони.

Всъщност цялото това пътешествие довежда героите на Жул Верн до изгубената Атлантида…и приключението едва тогава започва.

НП/2021