Хипотези

Дарители и грабители на енергия. Силата на зареждащите практики

Живеем в непрестанен енергиен обмен помежду си. Приемаме и отдаваме, когато общуваме.

Правим го повече или по-малко несъзнателно. Някои хора са вещи дарители на енергия. Те са в състояние да ни въодушевят, да ни дадат сила, да ни направят щастливи.

Други умеят да взимат енергията. Те нерядко ни карат да се чувстваме слаби и потиснати. Случва се общуването да даде енергия на всички. Тогава сме заредени, вдъхновени, ентусиазирани от идеи, които пораждат нови идеи.

Но се случва и противоположното. В такива случаи след края на срещата няма да видим много щастливи лица. И при двата вида обстоятелства ние сме приели или отдали енергия на другите.

Земната енергия е от съществено значение за нашето енергийно тяло. Тя може да бъде приета не само чрез канала за заземяване. Изследователите твърдят, че ние черпим от нея чрез каналите на ходилата си. Притежаваме енергийни вихри по гръбначния си стълб, имаме подобни вихри и по цялото си тяло. Такива са центровете и по ходилата.

Разположени са непосредствено под ходилото и могат да бъдат почувствани като енергийни портали. Както сме в състояние да разтегляме и да свиваме аурата си, така умеем да затваряме и да отваряме чакрите си. Всички чакри могат да бъдат отворени или затворени чрез силата на волята.

Чрез тези канали под ходилата общуваме със земята. Земята действа като голяма преработвателна станция. Към нея ние изпращаме това, което вече не ни служи, а тя го трансформира в положителни вълни. Така че сме в постоянен обмен с нея, който е важен и полезен и за двете страни.

Много медитативни практики твърдят, че ако си представим, че чакрите по ходилата ни са отворени, така и ще бъде.

Подобно положение навярно звучи твърде опростенчески, но всъщност нещата винаги са непринудени и естествени. Мислено се съсредочаваме и си представяме енергиен вихър, който изпълва тялото ни. Забелязали сте хора да прегръщат интуитивно дърветата в гората или просто да лягат на земята в позата на леонардовия човек. Това не е случайно, те усещат странен прилив на спокойствие и пълнота.

Чакрите на ходилата са отворени, когато усещаме топлина или други специфични усещания по стъпалата. Практиката е преди всичко медитативна и тя е използвана от напреднали будистки ученици. Вероятно може да проработи за едни, а да не сработи при други. Но това, не бива да ни обезсърчава да търсим връзката с необятната сила на свободно циркулиращата енергия на космоса.

НП/ Елизабет Норденг