Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

„Духовните принципи“, които пречат на развитието ни

Може ли грешната интерпретация на духовните принципи да се превърне в его капан, който да саботира нашето развитие?

Как нещо, което изглежда толкова непорочно и добро, може да бъде вредно?

Отговорът се крие в нещо, което психолозите наричат „Духовен байпас“ или „Псевдодуховност“.

През 80-те години психологът Джон Уелуд измислил термина „Духовен байпас“.

Чрез него той описва употребата на духовни практики и вярвания за избягване на неудобни чувства, нерешени проблеми и фундаментални емоции и нужди.

Според психотерапевта Робърт Мастърс, духовният байпас ни кара да се отдръпнем от себе си и другите и да се крием зад завеса от метафизични практики и вярвания.

Признаците на духовния байпас включват преувеличено дистанциране, подтискане на емоциите, прекалена позитивност, фобия от гняв, илюзията за преминаване на по-високо ниво на съществуване и др.

Кои са „духовните“ неща, които пречат на личното ни развитие?

Участие в „духовни“ дейности, с цел да се почувстваме по-висши от другите

Някои хора се чувстват по-висши, защото четат Алън Уотс. Или защото карат колело до работата си.

Или не гледат телевизия. Или са вегетарианци. Или посещават храмове и църкви. Или практикуват йога и медитират.

Няма абсолютно нищо лошо в тези практики. Те наистина имат позитивен ефект върху човека.

Но не трябва да позволяваме това да достигне до егото ни и да вярваме, че сме много по-просветени от другите „невежи“ хора.

Това не би било по-различно да си мислим, че сме по-добри само заради политическите ни възгледи или фен на някой футболен отбор.

Избягването на отговорност

Лесно е да извъртим духовните принципи, така че те да работят в наша полза, за да избегнем отговорностите си.

„Вселената вече е съвършена“ или „Всяко нещо се случва с причина“ са някои от оправданията, с които извиняваме ленивостта си и липсата на промяна на негативните черти в характера ни.

Тук не става дума за истинността на горните твърдения. А за отговорността, която избягваме, чрез тях.

Лесно е да предположим, че всичко и всичко около нас са накриво, а не самите ние.

Много по-трудно е да се вгледаме в себе си и да признаем моментите, в които сме действали прибързано и егоистично и сме наранили някого.

Подтискането на негативни чувства и емоции

Не бива да съдим другите за изразяването на гняв и други силни емоции, когато това е нужно.

Когато хората са разстроени последното нещо, което искат да чуят е „Гневът не е помогнал на никого“ или „Би имал по-малко проблеми ако беше спокоен“.

Това често пъти не решава проблемите, които трябва да бъдат обсъдени, вместо само да ги подтиснем и за кратко време да забравим за тях.

Негативните емоции трябва да бъдат усетени, изразени и оставени в миналото. Те не трябва да бъдат считани за знак на невежество и липса на мъдрост.

Гневът е естествена човешка емоция и реакция към много ситуации. Подтискането на тези емоции води до неавтентичност.

Прекален позитивизъм

„Просто бъди позитивен!“ понякога бива използвано като отклоняващ механизъм, чрез който “духовните“ хора избягват да преодолеят личните си проблеми.

Но тъмните аспекти от живота не изчезват, просто защото ги пренебрегваме.

Напротив, в такъв много от личните ни проблеми и проблемите в глобален мащаб само се усложняват и стават по-лоши.

Това не означава да поемем проблемите на света на плещите си и да се чувстваме лошо през цялото време.

Все пак трябва да балансираме оптимизма със склонността да се изправим срещу проблемите си.

Прекалена толерантност

Мнозина „духовни“ хора смятат, че всеки заслужава състрадание и доброта.

Това всъщност е вярно, но при редица ситуации трябва да приемем и други фактори, които временно да подтиснат желанието ни да се отнасяме към всички хора състрадателно.

Доверието се изгражда с времето. Понякога просто трябва да бъдем внимателни с определени хора преди да ги опознаем.

Прекалената наивност би била вредна за нас. Дори да ни се иска да вярваме, че всички хора са добри дълбоко в сърцето си, това просто не е така.

Подтискане на емоции, които не отговарят на „духовния“ начин на живот

За някои хора да се „носят по течението“ означава да са вечно спокойно и да приемат лесно случващото се около тях.

Но да се „носим по течението“ означава понякога да приемаме, че да се чувстваме ужасно е нещо нормално, което ще премине.

Както едно дърво се мени със сезони, така се менят емоциите на хората. Но трябва да знаем, че зимата в живота ни не е вечна.

Скоро ще дойде пролетта и ще разцъфнем отново.

Всички непрестанно се учим. Ако си мислите, че вече няма какво да научите, това може да бъде много пагубно за вашето развитие.

Това е един вечен процес.

consciousreminder.com

Участвайте в кампанията по набиране на средства за новия сезон на телевизионните епизоди 2017/2018 година. Използвайте бутона Donate или посочената сметка в раздел “Подкрепи Новото познание”.

Научете повече за дарителската кампания и банковите сметки на проекта.