Хипотези

Фалшива трибуна, жълта преса или просто казано Ню Йорк Таймс?

Наградата „Пулицър“ е в дълбока криза. Лауреатите на наградата са последователи на лявата риторика и привърженици на изкривяването на фактите.

Вярвате или не, може да се окажем в хватката на добре жонглиращи с думите журналисти, това се твърди в публикация на „PolitExpert“

Авторът Анатолий Васерман не е изненадан от настоящата ситуация. В интервю за изданието той припомни, че основателят на жълтата преса е основател и на наградата. Тя носи името на американеца от еврейски произход Джоузеф Пулицър.

Американската консервативно издание „Townhall“ публикува статия, в която прегледа резултатите от наградите през последните няколко години.

Журналистите поставиха специален акцент върху New York Times, който често, ако не вземе най-много награди, тогава претендира за почти половината от номинациите.

През 2020 г. от 14 награди за журналистическа дейност New York Times е представен в 5 номинации. В една от тях дори два пъти. Три пъти редакторите стават лауреати на наградата.

Журналистката на New York Times Никол Хана-Джоунс, публикува статия озаглавена „Проект 1619“. Материалът бе приет с особено възмущение в американското общество.

Джоунс представя робството в САЩ като основа за формирането на американската нация и цялата история на съществуването на страната. Заглавието припомня август 1619 г., когато африканските роби за първи път пристигат в Северна Америка.

По-късно британската колония, домакин на тези кораби, ще се превърне в щата Вирджиния.

Текстът предизвика много дискусии. Изданието „Таунхол“ отбелязва, че този подход е опит за пренаписване и омаловажаване на американската история. Нещо, което видимо е на въоръжение в журналистите от „Ню-Йорк Таймс“ и не само.

Очевидно в Комитета на наградата „Пулицър“ са забравили,

че робството като цяло е често срещано явление за много цивилизации, включително и за най-развитите.

Нещо повече, то все още частично съществува в страни, където има тоталитаризъм, авторитаризъм и диктатура.

Независимо от това, администраторът на наградата „Пулицър“ Дана Кенеди, която преди е работила за „Ню Йорк Таймс“, отбелязва: „Въпреки че повечето историци смятат, че поддържането на робството не е била една от основните причини за революционната война, ние не виждаме този въпрос като установен факт“.

В същото време е малко вероятно тези журналисти да запазят една и съща позиция по отношение на антропогенните промени в климата, което е много тревожно за либералите в Съединените щати.

Желанието на Ню Йорк Таймс и Комитета на Пулицър

да игнорират фактите е видимо преди по-малко от сто години. През 1932 г. шефът на московското бюро „Таймс“ Валтер Дуранти получава наградата „Пулицър“ за похвална статия за СССР.

През тези години обаче Съветският съюз е завладян от глад. Досега историците спорят за броя на жертвите, назовавайки числата от два до осем милиона души.

През 1933 г. набеденият автор добави, че всеки доклад за глад в СССР е бил преувеличен или злонамерена пропаганда. Комитетът на Пулицър все още отказва да оттегли наградата.

През 2018 г. NYT и The Washington Post получиха наградата за национален доклад и статии за „намесата на Русия в президентските избори през 2016 г. и връзката й с кампанията на Тръмп“.

Те станаха основа за разследването и опитите за импийчмънт на действащия президент.

Това доведе до поредица оставки и маса скандали в рамките на американското висше общество.

Но Демократичната партия,

която беше инициатор на тези процеси, не успя да осъди никого или да отстрани Тръмп от поста му. Разследването за „руска намеса“ се разпадна поради липса на доказателства.

По-късно се оказа, че ФБР се опитвали да изнудват свидетели, за да ги принудят да дадат неверни доказателства срещу американския президент.

В резултат самият Тръмп призова служителите на New York Times да върнат получените награди „Пулицър“, включително за „срамни статии за Русия“.

Журналистът, политически консултант, публицист Анатолий Вассерман припомни, че американецът Джоузеф Пулицър е един от най-големите собственици на вестници.

Именно той е основателят на такова понятие като „жълтата преса“, той е разработил много технологии за създаване на публични скандали.

Публицистът обясни реакцията на Тръмп с факта, че NYT е бил и остава лидер във фабрикуването на истории. Някои от тях са филмирани от Холивуд.

Фактите в техните материали са под въпрос, сигурен е журналистът.

Вместо това те разпространяват скандални заглавия и забележително зловещи измислици, основани единствено на слухове.

Когато тази година New York Times получи поредната награда за поредица антируски публикации, петербургският бизнесмен Евгений Пригожин определи това като изход за всички, на които им липсва забавление по време на пандемията.

Според него NYT, известен с фалшификатите си, е заменил много световно известни циркове.

източник