Хипотези

Фортуна, Макиавели и модерната игра на тронове

В политическата философия на Макиавели концепцията за Фортуна играе централна роля.

За Макиавели политическият успех

зависи от способността на лидерите да се справят със Съдбата. Той свързва идеята си за това с представата за бушуващата река, която на пръв поглед е извън контрол и помита всичко по пътя си.

И все пак, както пише Макиавели: ”Бушуваща река далеч не означава, че е извън човешкия контрол. Възможно е да бъдат взети предпазни мерки за отклоняване на най-тежките последици от природните стихии. Същите неща се случват и с Фортуна. Тя показва силата си там, където мъдростта не се подготвя да ѝ се противопостави и насочва яростта си там, където знае, че никакви диги или насипи не са готови да я задържат.“

Макиавели е считан за първия модерен политически мислител именно поради това свое убеждение.

Според него реалността не е статична и може да бъде повлияна от човешките сили.

Това негово схващане е в рязък контраст с идеите на християнските политически философи – като например Св. Августин, чийто Божи град определя Фортуна като жалка сила, напомняща ни, че земните желания не означават нищо. 

Историята

Свети Августин противопоставя два града, които се намират в сложна диалектическа взаимовръзка помежду си.

Това са Божият град (Civitatas Dei) и Земният град (Civitas Terrena), свързани с различни сили, но в крайна сметка същите са предопределени и не могат да бъдат променени.

Много преди разделението между църквата и държавата, в писанията на Макиавели откриваме идеята, че тези сили могат да бъдат овладяни.

Във „Владетелят“ (1532 г.) любимецът на тираните стига до извода, че „Фортуна е арбитър на едва половината от нещата, които вършим, оставяйки другата половина да бъде контролирана от нас самите “.

Пандемиите не са чужди на Макиавели

Той, първо кате дете, а след това и като възрастен, преживява епидемия от чума, в която губи близки.

Страхът от Черната смърт, известна още като бубонна чума (Yersinia pestis), оказала се ендемична за италианския ренесанс, преследва Макиавели до края на дните му. По време на дългата си и бурна кариера като дипломат, философ и съветник, той става свидетел на още пет големи епидемии във Флоренция.

В ерата на масовата информация може би практичността за справяне с пандемия би била чужда на Макиавели.

Днешният свят е коренно различен от този на флорентинския философ. Принципите на политиката обаче остават същите.

Дори и в ситуацията в момента с пандемията, причинена от COVID-19 бихме могли да кажем, че Фортуна изведе опустошително събитие на преден план в световната политика и някои лидери се справиха по-добре с него отколкото други. 

Историята, подобно на Фортуна, не е статична

Тя се развива непрекъснато като социален факт, настъпил в живота на обществото при определени условия и исторически обстоятелства, а не като фиксирана идея, която представлява разказа на миналото.

Това е базата, която позволява да се извлекат законите за развитие на едно общество, да се възстанови миналото, да се изследва настоящето, да се определи бъдещето. 

В демократичните държави лидерите могат да делегират по-сериозни правомощия за надзор, което да им осигурява способността да контролират анти-пандемичното настроение.

В по-малко демократичните държави временните мерки за контрол могат да останат в сила за по-дълги периоди. И в двата типа държави лидерите могат да придобият по-голяма власт, отколкото са имали преди, дори и статистиката да не е на тяхна страна.

И все пак, те не трябва да забравят съветите на Макиавели. Сигурността и обединеността на колектива е постоянно застрашена от външни и вътрешни събития.

Политиката е арена на конкуриращи се интереси, която не е временно прекъсната поради пандемията. Оживените дебати за новия социален договор на постпандемичния свят ще бъдат неизбежна част от „новата“ политика.

Лидерите се доказват в кризи, но когато кризата е напълно външна, те имат склонността да пренебрегват основополагащи принципи, които им помагат да останат във властта. Това би бил съветът на Макиавели. 

Както самият той заявява неведнъж, „Целта оправдава средствата.“ 

Петър Мургински