Здраве

Големите губещи от принудителното затваряне и асоциализация

Това, което отричаме, ни преследва. Повече от сигурно, е че постоянното вглеждане в коронавируса променя всекидневните навици и модели на поведение.

Отричането от друга страна на случващото се превръща човек  в прекалено самонадеян и готов да напада другите.

Нашата вътрешна сянка, нашите неразрешени сърдечни страдания, са причината избуяват тези дни като наливат масло в нашия нефункциониращ и замърсен свят.

Освобождаването на нашата вътрешна светлина, уловена в капана на нашата болка е способна да промени и освободи живота от десетки страхове.

„Вашата задача е да не търсите любов, а да намерите всички бариери в себе си, които сте създали срещу нея.“, казва Руми.

„Докато не осъзнаете несъзнаваното, то ще насочва живота ви, а вие ще наричате това съдба.“ Карл Юнг

Думите на тези велики хора звучат в наше време като мантра за вътрешен мир.

Травмите от ранна възраст се обострят

Ранната травма и недостига на любов в детска възраст ни застигат в ситуация на изолация, в каквато сме поставени в момента.

Затварянето в позната среда, която е изчерпала предизвикателствата си към нас е опасен модел. Ако не се справим с това, раните от миналото се връщат бърмо и създават продължително страдание.

И когато няма къде да разтоварим вътрешното напрежение идва мигът на отчаянието.

Но ако осъзнаем и освободим съзнателно тази болка, премахваме корените на слабостта и насилието, което упражняваме над всичко, включително над земята.

Наранените хората нараняват другите

Това е така нареченото изтласкване на емоциите и представлява прехвърляне на преобладаващи или неприемливи чувства далеч от оригиналния и заслужаващ ги обект върху по-безобидна жертва или предмет.

В моменти на принудителна социална изолация нещата стават още по-сложни. Въпроси, които в обикновеното всекидневие не са ни притискали сега излизат на дневен ред.

Вариациите са от любовни отношения извън семейството или връзката до неспособност за работа и окончателен крах.

Ето защо чувствителните и уязвимите сред нас често стават обект на злоупотреба в такива трудни моменти. Те са губещите и това няма как да бъде променено, освен ако сериозно не обърнат внимание на психиката си.

Еспертите съветват, че начинът да се освободим от тази болка е като освободим болката, която сме съхранили в своето съзнание.

Външното влияние на властта

Пропагандирането на спазването безприкосволно на общи забранителни правила и отричането на социален живот е истинската манипулация от страна на онези, които са на власт.

Новата епоха, фалшивите новини и други измислени теории за псевдоконспирация ни отклоняват от истинската теория на конспирацията.

Тя се промъква без да забелязваме, защото е като бижу скрито в тъмнината на нашето несъзнавано. 

Стремежът към благополучие, любов, парите, славата и потреблението отклоняват човек именно от неговата дълбока същност.

Докато не идентифицираме „злото“ на неизказаната болка в своето тяло и ум, няма да можем да го идентифицираме и смекчим и навън.

Но никой не ни учи на това

Затова си купуваме лесно и незабавно удовлетворение. Ние се нуждаем от забавление и когато ни го отнемат в името на битката с вируса ние ставаме първоначално отдадени, но след време мнителни.

Идеята, че сме върховно цивилизация изведнъж пропада и на дневен ред излиза въпроса: Защо толкова много сме лъгани и заблуждавани?

След като не познаваме света около нас и дори го разрушаваме, то напълно нормално е този свят да отговори.

Трябва да спрем да се интересуваме само от онова, което е светло игнорирайки тъмнината. В нея понякога се крият златните ключове за решаването на кризата.

Да се справим със своите негативни емоции е фундаментално необходимо за създаването на нов свят, защото ще ни превърне в хора, които вече няма да нараняват другите. Природата сама запусна процес на изчистване. Просто следете данните и ще остането поразени за чистота на въздуха, озоновата дупка и всичко това само за броени дни.

А ако Провидението реши да прочисти всичко за един нов свят и цивилизация, какво мислите ще се съобрази ли с нас? Едва ли.

Макар да е мъчително, това мислене освобождава болката, която носим от миналото. Осъзнаваме как нерешената болка прави хората постоянно уплашени, гневни и жестоки.

„Неврозата е заместител на легитимното страдание“, е казал Карл Юнг. Точно в този момент ние не се справяме с вътрешната си болка, която води до страдание, затова започваме постепенно да изпадаме в масова колективна невроза.

Добре е да се освободим от оковите на своето минало, за да се изправим и да престанем да унищожаваме себе си, околните и нашия свят.

Ако се осмелим да се изправим пред собствената си съвест, ще отпадне желанието да сме непрекъснато заети и разсеяно да замърсяваме околната среда.

Въпросът: Продадохме ли се на Големия бизнес, може да се окаже решаващ. Защото големия бизнес пак ще прецака всички. Осъзнаването на еднаквостта на хората, и че всички са могат да се разболеят и умрат е важно за оцеляването.

А именно това ще ни донесе истинска радост, пълноценен и целесъобразен живот.

Точно защото приемаме света и правим всичко по силите си да го съхраним чист за идващите след нас.

НП/Дж. Адам Уебър