Хипотези

Голямата загадка е: Живеем ли в компютърна симулация?

А какво ако сме просто компютърна симулация?

Възможно ли е всеки човек и всяко нещо в космоса да е част от компютърна симулация? Това всъщност е легитимна научна хипотеза.

Един от аргументите за тази хипотеза идва от философа на университета в Оксфорд Ник Бостром през 2003 година. Негова е идеята, че членовете на развита цивилизация с огромна компютърна мощ може да изберат да генерират симулации на своите предци.

Те биха могли да изпълняват много симулации наведнъж и повечето от умовете, съдържащи се в тях, да са изкуствени, за разлика от оригиналните умове на предците.

С течение на времето ние научаваме все повече за Вселената и изглежда, че колкото повече разбираме, толкова по-вероятно е да се приеме, че всичко е основано на математически закони.

Ако бях герой в компютърна игра

в крайна сметка щях да разбера, че правилата изглеждат напълно строги и математически“, отбелязва Макс Тегмарк, космолог от Масачузетския технологичен институт. Тя просто отразява компютърния код, в който е написана“.

Нашата виртуална реалност се подкрепя и от идеите от информационната теория, които продължават да се появяват във физиката.

Според Джеймс Гейтс, теоретичен физик в университета в Мериленд, „кодовете за коригиране на грешки са онова, което кара браузърите да работят.

Защо ги имаше в уравненията, които изучавах за кварки, електрони и суперсиметрия? Това ме накара да осъзная, че вече не мога да кажа, че хора като Макс Тегмарк са луди“.

Според Илон Мъск шансовете да живеем

в „основна реалност“ са „един милиард към едно“ срещу нас.

Според  Рей Курзвейл „може би цялата ни вселена е научен експеримент на някой ученик от гимназията в друга вселена“.

Поне според няколко физици е много вероятно реалността, която познаваме, да е лъжа. А възможно ли е нашата Вселена да не е реална? Дали тя не е гигантска симулация?

Защо да се притесняваме за това, след като е много трудно, или дори невъзможно, да докажем, че сме в симулация?

Ако живеем в гигантска симулация,

значи сме програмирани да функционираме в рамките на правилата на играта, така че и без друго няма да узнаем разликата.

Според Филип Бал въпреки, че хора като Илон Мъск обмислят тази теория, той най-вероятно не разглежда всичко около себе си, включително приятелите и семейството си, като герои на компютърна игра.

„Отчасти защото е невъзможно да задържим този образ в главите си продължително време.

И отчасти защото знаем, че единствената представа за реалност, която си струва да имаме, е именно тази, която преживяваме, а не някакъв хипотетичен свят „зад нея“ − отбелязва Бал.

Вероятно не би трябвало

да ни е грижа просто защото на този етап не можем да докажем, че разбирането на тази реалност ще промени нашите мисли или действия.

Та нали (реална или не), нашата реалност може да продължи да бъде смислена по начина, по който я познаваме и без тази връзка.

А какво би станало, когато се осъзнаем? Или казано по друг начин: Какво би станало, когато осъзнаем матрицата?

НП/2020