Хипотези

Голямата загадка. Живеем ли в различни измерения едновременно?

Съществува ли понятие време? За всички нас времето се движи само в едно направление – старост. Въпросът е дали живеем в различни измерения едновременно?

Минало. Настояще. Бъдеще. За физиката това е едно и също. Но за всички нас времето се движи само в едно направление: от очаквания към опит и спомени.

Тази линейност се нарича времева ос и някои физици смятат, че тя се движи в едно направление само за човека и за други видове, способни да възприемат нейното движение само по такъв начин.

Много физици смятат, че времето се проявява тогава, когато достатъчно количество микроскопични елементарни частици, индивидуално подчиняващи се на доста странните закони на квантовата механика, започват да си взаимодействат помежду си.

Те проявяват поведение, което вече може да се обясни с класическите закони на физиката.

Но на страниците на немското списание Annalen der physic, двама учени заявяват, че гравитацията не притежава достатъчно сила за това.

И че абсолютно всички обекти във Вселената следват принципа за посоката на времевата ос минало-настояще-бъдеще. Вместо това учените смятат, че самата времева ос създава странични наблюдатели.

В квантовата механика частиците могат да притежават супер позиции. Например един електрон може да съществува едновременно на две места.

Тук основен аспект е вероятността. Да се изясни положението е възможно само по експериментален път.

„Позицията на електрона, на всеки атом се управлява от вероятността“, казва Ясунори Номура, физик от Калифорнийския университет в Бъркли.

Но веднага щом започнат да се взаимодействат с по-големи частици или да стават част от обект, то всички тези индивидуални вероятности на техните позиции се смесват, а шансовете електроните да се намират в супер позиции намаляват.

Затова вие никога няма да видите как една и съща бейзболна топка може да се намира едновременно на две места – в ръкавицата на кетчъра и излитаща отвъд пределите на игрището.

Все пак, в научна статия ученият твъди, че в уравнението на „Уилър – Де Вит“ гравитацията влияе върху времето твърде бавно, за да може да бъде приета за универсална ос на времето.

Голямата загадка живеем ли в различни измерения едновременно може би не е никаква загадка. Твърде възможно е да сме част от измерения съществуващи в едно и също време в различни паралелни светове.

„Ако разгледаме примерите и направим изчисления, ще се окаже, че науката днес не обяснява как се появява посоката на времето и къде отива то?“, заявява биофизикът Робърт Ланза.

Напълно е възможно, например, далечният край на Вселената да се движи от бъдещето към миналото, а не обратно.

Напълно е възможно, когато погледнем в телескопите, времето да излиза от това състояние и да приема много по-разбираемата за нас посока „минало – бъдеще“.

по материали на Annalen der physic