Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

Грандиозна мистерия. Животът ли създава реалността?

Колкото по надалеч поглеждаме в космоса, толкова повече осъзнаваме, че естеството на Вселената не може да бъде разгадана гледайки към спиралните галактики и далечни супернови.

Може би истината се крие по-дълбоко? Може би тя е в самите нас? Тази идея озарила Робърт Ланза, когато се разхождал в гората и видял паяжина.

Ланза си представил как би изглеждал света за висящия от нея паяк. За него паяжината била вселената му, а всичко отвъд било непонятно.

Ланза бил толкова далече от паяка, колкото и далечните космически тела са отдалечени от нас.

Ученият осъзнал, че и хората са в сърцето на паяжина, изградена от време и пространство.

И тази паяжина е подчинена на закони, които се зараждат в главата ни.

Възможно ли е паяжината да съществува без паяка? Дали времето и пространството са физически обекти, които биха продължили да съществуват дори и ако нямаше живи същества?

Какво е естеството на реалността ни?

От хилядолетия учени и философи се опитват да разберат истинското естество на нашата реалност.

Пред 300 години ирландският емпирик Джордж Бъркли съставя хипотеза, основана на негови наблюдения.

Според него единственото нещо, което можем да възприемем, са нашите възприятия. С други думи, съзнанието е матрицата, чрез която разбираме космоса.

Цветовете, звука, температурата и всичко друго, което съществува, са възприятия в главата ни, а не самостоятелни явления.

В най-широк смисъл, ние въобще не можем сме сигурни в наличието на някаква външна вселена.

В продължение на векове учените пренебрегват тази хипотеза на Бъркли и продължават да изграждат физически модели на базата на допускането, че Вселена е „нещо отделно“, в което живите същества просто се озовават.

Според тези модели реалността би съществувала със и без нас. Но още от 20-те години квантовата физика ни показва нещо съвсем друго.

Резултатите в квантовите експерименти зависят от наличието на наблюдател. Това е може би най-видно в експеримента с двоен процеп.

При него субатомните частици имат различно поведение, в зависимост от това дали биват наблюдавани. Има най-различни интерпретации на тези открития.

Едно от тях е теорията на биоцентризма – животът и по-точно съзнанието създават Вселената, и тя не може да съществува без нас.

Състояние на несигурност

Според квантовата теория един малък обект, като фотон или електрон, който не бива наблюдаван съществува само в състояние на неопределеност или непредвидимост.

Той няма посока, движение или форма и може да бъде в няколко състояния. Това е принципът на неопределеността на Хайзенберг.

Според физиците само мисълта на експериментиращия е достатъчна, за да промени свойствата на квантовите частици.

Те преминават от състояние на вероятности към състояние на реалност.

Но странната квантова реалност не е единственият аргумент срещу стария модел на реалността.

Съвършената Вселена

Много от фундаменталните закони, като заряда на електрона и силата на гравитацията, създават представата, че всичко във Вселената е съвършено създадено, за развитието на живот.

Според този принцип нищо в космоса не е „прекалено много“ или „прекалено малко“, а „точно толкова“, колкото е достатъчно, за да има живот.

Някои хора обясняват тази мистерия с наличието на Бог. Според други това е просто едно невероятно съвпадение.

Някои научни хипотези предлагат, че нашата Вселена е само една от много други.

По закона на големите числа не би било изненадващо, че една от тях би имала подходящите условия за живот.

Но за сега няма никакви солидни доказателства, подкрепящи тази хипотеза.

Последната теория е биоцентризма, според която животът създава Вселената, а не обратното.

discovermagazine

Участвайте в кампанията по набиране на средства за новия сезон на телевизионните епизоди 2019/2020 година. Използвайте бутона Donate или посочената сметка в раздел “Подкрепи Новото познание”.

Научете повече за дарителската кампания и банковите сметки на проекта.