Голямата измама на войните. Наистина ли САЩ винаги печелят?

Тези дни медиите не само у нас припомниха трагичната съдба на Пърл Харбър и хиляди американски войници. В течение на десетилетия конспиративните теории не зачитаха официалната версия за нападението. На 7-ми декември 1941г. Япония напада американския флот в Пърл Харбър, което е повод за въвличането на САЩ във войната. Президентът Франклин Рузвелт обявява, че атаката е „ден, с чийто позор ще живеем“. След 70 години предлагана информация, днес става ясно, че не само се е знаело седмица преди нападението в Пърл Харбър, а е било открито, търсено и провокирано. Над тази фраза през последните десетилетия и последствията от нея за разсъждавали екипи от авторитетни издания, документални проекти и дори тайните служби.

Рузвелт, в чието семейство има нюйоркски банкери от 18-ти век, чийто чичо Фредерик е в борда на първата банка на Федералния Резерв, симпатизирал на интересите на интернационалните банкери и на интереса от влизането във войната. В своя дневник, съветникът по военните операции на Рузвелт, Хенри Стимсън, с дата 25 ноември 1941г., документира разговора си с Рузвелт: „Въпросът беше как да ги накараме те първи да стрелят. Беше желателно да сме сигурни, че японците ще го направят първи, така че да няма никакво съмнение кои са агресорите“.

Управление на конфликта

В месеците предхождали атаката над Пърл Харбър, Рузвелт прави всичко възможно в неговата власт, за да ядоса японците, показвайки агресивно отношение – пише Питър Джоузеф в своето изследване запечатано и във филм. Рузвелт блокира целия износ на американски петрол за Япония и замразява всички японски фондове в САЩ. Публично дава заеми на китайските националисти и подпомага с военни доставки англичаните. И двете страни са врагове на Япония във войната, което е пълно нарушаване на международните военни правила. Три дни преди атаката, австралийското разузнаване съобщава на Рузвелт, че японски военни части се прехвърлят към Пърл Харбър. Рузвелт ги игнорира. И както се надявали и очаквали, на 7-ми декември 1941г. Япония напада Пърл Харбър, избивайки 2400 войници.

Сн. Държавен архив Вашингтон

Преди Пърл Харбър 83% от американците не искали да имат нищо общо с войната. След Пърл Харбър се записват един милион доброволци. Военните успехи на нацистка Германия се дължат на всеобхватната подкрепа на две организации. Първата се нарича „А Ге Фарбен“. Тя произвежда 84% от немските експлозиви, включително „Циклон Б“, използван в концентрационните лагери и убил милиони хора. Един от негласните партньори на „А Ге Фарбен“ е компанията на Рокфелер „Стандарт Ойл“ в Америка. Германската авиация не би могла да функционира без една специална добавка, патент на компанията на Рокфелер „Стандарт Ойл“. Драстичните бомбардировки над Лондон от нацистка Германия не са били възможни без с продажбата на гориво за 20 милиона долара на „А Ге Фарбен“ от компанията на Рокфелер „Стандарт Ойл“. Това е само един факт как американския бизнес печели и от двете страни във Втората Световна война.

Друга корпорация – „Юниън Бенкинк“ от Ню Йорк не само финансирала в много аспекти издигането на Хитлер вав властта, а и служила за пране на пари на нацистите, което се разбира, когато откриват в сейфовете им милиони долари нацистки пари в наличност. Корпорацията „Юниън Бенкинк“ на края е затворена за нарушаване на декрета за търговия с врага.

Кой е бил директор и вицепрезидент на „Юниън Бенкинк“? Прескот Буш, дядото на Джордж Буш – младши.

Войната във Виетнам

САЩ фициално обявява война на Виетнам през 1964г., след съмнителен инцидент, в който два американски разрушителя са били нападнати от торпедни лодки на Северен Виетнам в залива Тонкин. От Духът на времето, пък припомнят, че това става познато като инцидента в залива Тонкин. Тази ситуация сама по себе си, послужила като претекст за масирано струпване на войски и война. Но съществувал един проблем. Възможно ли е нападение на виетнамски торпедни лодки над американски разрушители всъщност никога да не се е случвало? И събитието да е било напълно инсценирано, като оправдание за водене на война.

Бившият министър на отбраната, Робърт Макнамара, години по-късно заявява, че инцидентът в залива Тонкин бил грешка, докато много други вътрешни длъжностни лица изтъкват, че този изфабрикуван фарс е пълна лъжа. Веднъж влезли във войната, бизнесът върви обичайно. През октомври 1966 година президентът Линдън Джонсън прекъсва търговски отношения със Съветския Блок, знаейки много добре, че 80% от военните доставки на Северен Виетнам идват от там. В разработки на изследователят и писател Питър Джоузеф от преди десет години се казва: Следователно, интересите на Рокфелер са финансиране на заводите в СССР, в които Съветите произвеждат военно оборудване, изпращано за Северен Виетнам. Междувременно финансирането на двете воюващи държави е само едната страна на монетата.

36-тият президент на САЩ Линдън Джонсън

През 1985 г. е разсекретен „Виетнамски правила и задължения“. Този правилник съдържа всички права и задължения на американските войски по време на войната. Той съдържа някои абсурдни неща. Например: „Установките за противовъздушна отбрана на Северен Виетнам не трябва да се бомбардират, защото знаем, че не функционират. Не се преследва враг, преминал границата с Лаос и Камбоджа“. И най-показателното от всичко: „Най-критичните стратегически цели не трябва да се нападат, освен ако не са набелязани от висши военни представители“. Не само, че тези ограничения били абсурдни, но Северен Виетнам бил информиран за тях и следователно можел да базира цялата си стратегия, според ограниченията на американските сили. Ето защо войната се проточва прекалено дълго.

Крайното заключение: войната във Виетнам не е трябвало да бъде спечелена, а просто протакана. Резултатът от нея е 58 000 загинали американци и 3 милиона загинали виетнамци.

НП

Участвайте в кампанията по набиране на средства за новия сезон на телевизионните епизоди 2017/2018 година. Използвайте бутона Donate или посочената сметка в раздел “Подкрепи Новото познание”.

Научете повече за дарителската кампания и банковите сметки на проекта.