Новини

Холивудска суперпродукция част от план за планетарното пробуждане. Възможно ли е това?

„Arrival“

е съвременен научнофантастичен блокбъстър, режисиран от канадския феномен Денис Виленюв.

Получил е осем номинации за Оскар за 2016 г., включително за най-добър филм и най-добър режисьор. „Първи контакт“ е много повече от просто един голям филм.

Всъщност той може да се окаже най-важната от творбите, създадени в наше време.

Чудим се дали това е възможно, дали тези истории – „Първи контакт“,“ Контакт“ и „Пукнатина във времето“

всъщност са първите точки на контакт с междугалактически видове. Изглежда напълно правдоподобно.

Интелигентен живот от други региони на Вселената може да бъде в състояние да повлияе на нашето изкуство и живот телепатично. И така постепенно и внимателно да се включи в нашето съзнание.

Извънземният в „Контакт“ обяснява: „Това е само първата стъпка. С течение на времето ще направите друга. Това е начинът, по който това е било правено в продължение на милиарди години. Малките крачки, Ели. Малките крачки. „

„Arrival“ запознава с идеята,

че времето може да бъде нелинейно: един интегриращ кръг. Това може да важи и за пространството.

Има една научна теория, която набира скорост в момента, в която се обяснява, че Вселената може всъщност да е холограма.

На Земята холограмата е триизмерна снимка, постигната посредством кодиране с лазерен лъч. Освен невероятните 3D изображения, които създават, с различни гледни точки, наблюдавани от различни ъгли, то най-интересната част от една холограма е, че всяка част от филма съдържа цялото.

Ако вземете холографското изображение

на праскова и срежете филма наполовина ‒ и двата фрагмента изобразяват цялата праскова. Това е така без значение на колко безкрайно малки фрагменти срежете филма. Цялото е във всяка малка част.

Филмът очертава както възможността, така и необходимостта от международно и междугалактическо сътрудничество. И запознава човешките същества с нелинейната ориентация във времето.

И двете са мощни напомняния за нашата универсална взаимосвързаност и служат като ориентири към колективното духовно пробуждане.

Спомен за нашето времево и екзистенциално единство. Както извънземните заявяват във филма: „Няма време. Мнозината стават един.“

Освен „Arrival“ има две други известни истории

с героини, които разработват идеята за мирно сътрудничество със същества от други планети.

Първият е романа „Пукнатина във времето“ на Мадлин Ленгл. В него едно момиче, на име Мег, предприема междуизмерно пътуване в космоса, за да се опита да обедини своето семейство.

Едната от планетите, които посещава, се обитава от животни, които странно приличат на хептаподите от „Arrival“.

Великодушна раса от скучни сиви подобни на животни същества, които стоят в изправено положение.

Подобно на хептаподите, зверовете нямат никакви черти на лицето освен вдлъбнатини, където биха могли да бъдат очите и тяхната планета има мъглива непрозрачна атмосфера.

Точно както в „Arrival“ тези зверове са маяци на междупланетното сътрудничество и безусловната любов.

Подобна тема е развита

през 1997 г. във филма с Джоди Фостър „Контакт“, базиран на романа на Карл Сейгън.

Нейната героиня открива сигнал, предаван към Земята от далечна звезда, който съдържа планове за технология  за мигновено пътуване на далечно разстояние в пространството.

Героинята на Фостър се ускорява посредством „червееви дупки“ през галактики до далечна цивилизация, където един извънземен в разговар с нея й казва:

„Вие сте толкова интересен вид. Една интересна смесица. Способни сте на такива красиви сънища и на такива ужасни кошмари. Вие се чувствате толкова изгубени, толкова изолирани, толкова самотни, но не сте сами. Виж, в цялото наше търсене единственото нещо, което прави празнотата поносима, е да се намерим.“

През 1982 г. Френският физик Ален Аспе, който изучава елементарните частици открива, че

Eлектроните могат да комуникират мигновено

през всякакво разстояние в космоса. Ако тези електрони излъчваха комуникацията пространствено, това би нарушило закона на Айнщайн, че нищо не може да се движи по-бързо от скоростта на светлината.

Лондонският физик Дейвид Бом смята, че причината частиците да могат да „говорят“ мигновено през огромни разстояния е, че те в действителност не са отделени от пространството.

Или по-скоро пространството не е такова, каквото изглежда. Бом обяснява, че тези привидно отделни частици са аспекти на едно и също основно холографско цяло.

НП/Д-р Сам Рейдър, превод Е. Манолова