Холографските илюзии на съзнанието. Човечеството е хванато в капан

В първата част на филма „Матрицата“ се задават въпросите: „Защо го правят? Защо манипулират човечеството? За какво е всичко това?“ Една от главните теми е за контролиращата сила, манипулираща матрицата, която използва енергията на човешките същества като източник на енергия.

Източникът на енергия в това небе е човешкият страх. Това е цялата игра – превръщане на човешката раса в електроцентрала, генерираща страхова енергия, която може да бъде погълната и да ги захрани. В противен случай те не могат да функционират там, където се намират. И така те манипулират войните, ужаса, страданието и по този начин страха, стреса и всичко останало. Като превръщат хората в батерии или генератори на страха, който осигурява енергия на манипулаторите отвъд петсетивното ниво на човешкото съществуване. За да задържа човечеството в тази условна реалност, бе създадено това, което стана известно като „Матрицата“. Един илюзорен свят, който манипулира да го приемем за реален, но всъщност е само една илюзия на умовете ни.

Човечеството е хванато в капан, в който създава реалността, без да го знае. Преживяваме я, мислейки, че не я създаваме. И когато не я харесваме, се опитваме да променим отражението й, вместо онова, което я създава. Обикаляме в кръг, без да стигнем доникъде и точно там е капанът – ние обикаляме в клетка или в една от онези въртележки за мишки. Начинът да се разчупи кръга е осъзнаването, че това е илюзия, която създаваме и можем да променим, като си възвърнем контрола над умовете си. Всичко в този свят или това, което смятаме, че е светът, е отражение на вътрешното ни усещане за реалност. Манипулацията на представата на човечеството за себе си е факт. Веднъж добили контрол над това, Те знаят, че чрез процеса на създаване на тези холографски илюзии си създаваме света, който им е изгоден.

съзнание

Ето защо, когато имаме някакви страхове, сме склонни да ги привличаме. Когато се страхуваме от това или онова, това е усещането ни за реалност на съзнателно и подсъзнателно ниво. Тогава се проявяват мисловните полета, представящи този страх, а след това наблюдаваме тези мисловни полета в холографската реалност.

Чрез този метод преживяваме и преработваме собствения си страх. Ние привличаме всички неща от подсъзнателната си реалност, включително и най-вече това, от което се страхуваме, защото е толкова силно. И колкото повече се отдаваме на хипотези за терористични заплахи, бомби, състоянието на икономиката, дали и другата седмица ще имаме работа. Когато приемаме всичко това, то се превръща в наша реалност, защото създаваме илюзията за това какво мислим и какво сме вътре в себе си.

матрица

Но ако по същия начин възприемем едно различно усещане за реалност, ако вместо да се притесняваме, отхвърлим страховете си, защото страхът не съществува, това е една илюзия, сътворена от умовете ни. Ако възприемем любовта, ако възприемем липсата на страх, единството – балансът на всички неща, ако приемем оптимизма, всичко ще бъде различно.

Комикът Бил Хикс, който почина през 1994 г. казваше: „Материята е просто енергия, кондензирана до ниска вибрация. Ние всички сме едно съзнание, субективно преживяващо себе си. Смъртта не съществува, животът е само един сън, а ние сме представата за себе си. Там е разковничето.“

Това, в което се състои цялата манипулация, е манипулация на представата на човечеството за себе си.

НП

Коментари (4)

  1. Има такава стара приказка: „ Блага дума тежка врата отваря“. Така е, проверена е от времето. Но и не е баш така, защото зад вратата винаги има някой, който като чуе благата дума, отваря тежката врата. Защото сама по себе си вратата не може да се отвори сама. Ако щеш даже и сто благи думи да изречеш…

    Така че, г-жо Манлиева, че е кратко, кратко е, че е ясно, ясно е…но хич не е точно…. Ако няма кой да се събуди от тез „благи“ думи… язък за думите…

  2. Проблема иде от допускането, че „осъзнаването“ е процес между двете уши.

    Ами ако не е така, кой контролира какво и от къде?

    В Матрицата има една много любопитна среща на Архитекта и Оракула, помните ли ;-)?

    Навремето Сейгън обясни доста находчиво какво се случва с едно тримерно същество, когато неговата „реалност“ е пресечена от четиримерно същество.

    Пробвайте се сами, намерете си четиримерна проекция на куб в тримерното и се опитайте да я „разберете“.

    Всъщност какво ви кара като прочетете думичките „оптимистично“ и „песимистично“ да сменяте настроението си. Или пък „радост“ и „страх“.

    Това, че толкова лесно се поддаваме на манипулацията на символи подредени в някаква конфигурация е нещо много интригуващо. Все едно вие да пишете програмата за един компютър и да си представите как той осъзнава кой е програмиста :-).

    А кой е програмиста зад „програмиста“ във вас, колко е мерен, три, четири или повече?

    Т.е. комика Хикс има идея, но на практика това е безполезно. Или както казваше Моисей на Новия, че ще му покаже колко е дълбока заешката дупка но другото си е в неговите ръце.

  3. Пак от Матрицата, в програмта за тренинг на бойните изкуства, заредени в главата му Моисей го попита защо диша, къде е въздуха.

    Т.е. отказа от навиците, програмирани на различни нива, от различни по мерност програмисти, не е проста задача и винаги е лична, а не обществена. Обществената е по скоро залата за трениг в който се провежда боя :-). Татамито, покрива, гредите, прозорците и толкоз. Боя е лична задача, т.е. промяната на навиците.

    Всъщност НЛП-то което и вие про-мотирате е един език за програмиране – нали това означава „П“ то в абревиатурата НЛП ;-). Но кой е програмиста???

Коментарите са заторени