Христо Нанев за ранговете в отвъдното

Светът на отвъдното е организиран със свои закони и рангове. Напомня земния, но правилата и йерархиите тук и там са различни. Вселенската духовна архитектура е невъобразима – покровители, учители, водачи и наставници са от свитата на Висшата сила. Мисията им е да координират видимите и невидимите пространства, да поддържат внимателно и да насочват душите. Но отвъдността не е захаросан и идеалистичен свят на безлични кротушки. Тя е подвластна на регламенти, нива и йерархии. Висшите сили са господари на кармата, но и те допускат ли грешки, се подчиняват на нея. Под въздействието ѝ душите приемат физически облик, пол, поемат към епоха, страна и родители. Реализирала се, кармата ограничава техния избор, макар да притежават свободна воля.

Стойчо Керев: Винаги съм се чудил, как е подреден онзи свят. Христо Нанев в човекът, който ще ни разкаже за това. Основният въпрос, който вълнува всички, е наистина ли тази йерархия работи така добре, че е пренесена и в този свят?

Христо Нанев: Аз бих започнал от тук, че ако в отвъдното нямаше йерархия, навярно там би настъпила анархия, така както понякога на Земята без спазването на йерархичните принципи се затъва в разпад и тръгват нещата на зле. Но небето е по-подредено от земята. И аз дори бих тръгнал от тук, че ние когато говорим за живота след смъртта, би трябвало да коригираме и да говорим за живот след живота. Защото това са едни много живи светове, изпълнени с много дух, усещания, дори духовни възприятия, за които вероятно ще стане дума.

Стойчо Керев: Казвате живи светове и живот след живота. Но нека се опитаме да погледнем точно натам, към този живот след живота. Как започва той, как разбираме тези йерархии?

Христо Нанев: Тези йерархии участват във всички съставки на небесното съществувание, като започнем от посрещането на душите, духовните водачи, които срещат, успокояват, поддържат. След това духовните наставници, които поемат от там нататък духовната същност. Духовните учители, които превеждат през училището на отвъдното. И по-нататък, тези още по-висши духовни йерархии, които подготвят и появата в плът на земната твърд. Така че те имат, ако  е доверим на регресиите, една много добре обмислена и много добре поддържана йерархична структура. И в известен смисъл, вие много добре започнахте от тук, че на Земята ние донякъде сякаш подражаваме на тази структура. Изглежда, на подсъзнателно ниво, по-извисените човешки същества са въплътили и реализирали тук онези йерархии. Макар че и това, в известен смисъл, не е точно. Защото всеки от тези светове си е самостоятелен. И това, че понякога има аналози, не означава, че едното прелива в другото, тъй като са строго специфични.

Стойчо Керев: Във вашия опит с регресии вероятно сте получили информация, която като примери бихте споделил. От къде ще започнете?

Христо Нанев: Аз бих започнал от това, че в известен смисъл учител на себе си е и самата душа. Защото, разглеждайки изминатия път на земната твърд, виждайки грешките си, тя започва да се коригира. Но често пъти неопитността, страха, несигурността, трябва да се подкрепи с едно, метафорично, небесно рамо, с разбиране. И тогава идва реда на духовния учител, който подпомага душата да види своето минало. Успокоява я, ако тя е стресирана. Ако смъртта е била внезапна и стресът витае и в отвъдното. И така по-плавно се явява това придвижване между световете. Аз бих започнал от тук, че ние говорим за души, духове. Душата е свързващата съставка между тялото и Духа и тя се съхранява в отвъдното. Но духът също е с Душата в отвъдното. И тук е много интересно, че не винаги духът, при поява на душата в плът, остава с нея. Част от духа може да остане и в отвъдното и от там да поддържа своята съставка. Това е една малка част, понякога казват около една трета от духа, или дори по-малка част, остава в отвъдното. И от там направлява духът, който е долу и който малко или много се влияе от душата и земните страсти.

Стойчо Керев: Но те са част от едно.

Христо Нанев: Да, те са част от едно. Има и такива случаи, натъквал съм се на тях в регресия. И тогава много пъти по-изостаналите души, по-примитивните хора могат да приемат това като подкрепа от отвъдното. А то е подкрепа от Висшия Аз. Тоест, ние можем да контактуваме и с част от себе си, която е по-съхранена отгоре. Небето ни поддържа. И за това аз обичам да се уповавам и подкрепям с наблюдения на големите пророци и ясновидци. Примерно Слава С., която казваше: Не си мислете, че ние сме изцяло тук, на земята. Една част от нас е и горе. И дори много пъти ние не знаем коя част е долу, коя е горе. И тази част, която е горе, е по-съхранена, и тя ни поддържа и подпомага. Другите нива, това са духовните наставници, които наблюдават земните изпитания. Които поддържат, направляват. Духовните учители, които дават мъдър съвет. И често пъти връщат изминалия живот като на холограма, да бъде разгледан. За да се види какво е постигнато. Там са и Ангел–пазителите, тоест тук има една връзка и с религията, която е много точна в оценки, когато говори за ангели, архангели, висши духовни сияйни същества. Това са светли сияйни същности, които подкрепят душата в нейния път в отвъдното. и това се потвърждава безспорно в регресиите. Така че тук няма разминаване. Просто всяка духовна инстанция дава свои определения на тези висши духовни същества, които ни подпомагат. Защо ни е необходима тази помощ. Необходима ни е, защото иначе трудно бихме се справили със земните изпитания и със стреса от пътуването в отвъдното. И с навлизането в онези духовни структури. Затова се нуждаем от подкрепа. Както и тук на земята не можем без подкрепа на сродната нам душа, приятели, съмишленици, родители. Те, в известен смисъл, са и наши наставници и учители. А и ние се явяваме в известен смисъл подкрепа за тях.

Стойчо Керев: Как става това спазване на командите? Как се случва?

Христо Нанев: Команди е много земно определение. Аз бих казал, ако си послужим с небесна терминология, приемайки чувството за хумор, затова че това са мотивировки. Това е силна мотивация. Те подкрепят душите с вътрешна мотивация, а не с команда. Там команда няма. Е, архангел Михаил, казват, небесното воинство, но това са други структури, на които не им е мястото тук.

Стойчо Керев: Тоест, програмата се спазва, дори и там, и тя следва своя ход. Но вместо команда е зададена мотивацията като основна движеща сила.

Христо Нанев: Мотивацията е вътрешно упование. Защото душите имат шанс да видят себеподобните, да проследят тяхното развитие. В известен смисъл част от небесната подкрепа са и сродните души от групата, които разглеждат съществуванието, живота. Виждат грешките, напътстват, съветват. Съответната духовна същност се съобразява с тях, до къде е стигнала, кой е напреднал в развитието. И понякога участва активно в подготовка на едно следващо проявление, ако това е необходимо.

Стойчо Керев: Чакайте, че сега се замислих, при Едгар Кейси съм срещал в неговите произведения за сродните души. Как става развитието на душата в тази йерархия? Как тя върви нагоре?

Христо Нанев: Отново стигнахме до един пророк – Едгар Кейси. Спящият пророк, който при самопредизвикан сън прониква в съдбата и в бъдещето, и в спецификата на човешката същност.

Стойчо Керев: Изключително въздействащи са неговите авторски текстове.

Христо Нанев: Затова неслучайно има институт в Щатите, който работи по неговите посоки, жалони, които е трасирал. Но как растат душите – един постепенен, бавен процес. Те научават много неща в отвъдното. защото там нещата са като на длан. И нашият свят може да бъде видим там, при определени обстоятелства, ако те са готови и този урок им е необходим. Светът на сродните групи от души също подпомага развитието. Те са също своеобразни подкрепящи звена в духовното развитие и растеж, защото там има напреднали групи в усъвършенстването на душите и на по-изостаналите. И често пъти тези от по-напредналите подкрепят изостаналите чрез съвет, чрез личен пример, чрез поемане на отговорност, чрез поява на земята в тежки ситуации.

Стйчо Керев: Нека да поразсъждаваме точно над това, което казахте, как се поема тази отговорност? Кога и кой казва кои са тежките ситуации, г-н Нанев?

Христо Нанев: Тежките ситуации често пъти са кармично предопределени от допуснати грешки, отклонения. Или от потребност от стремително развитие напред в духовното усъвършенстване. И тогава тези духовни същества имат склонността и своята реализация чрез едно по-натоварено съществувание. Което може да изглежда смущаващо за нас.

Стойчо Керев: По-натоварено, означава ли по-големи отговорности? Означава ли попадането в по-критични, по-тежки ситуации, дори на моменти трагични?

Христо Нанев: Точно. Нека да се спрем на една по-елементарна ситуация, която доказва как страданието, от което бягаме, би могло да извиси тази духовна същност. Спомням си една такава регресия. Едно дете, което бе се явило на земята с алергия. И това притесняваше много неговите родители. И по-късно с израстването като възрастен човек алергията бе останала. Когато се проведе регресия, се разбра чрез контакта с духовния учител, регресията изключително много държи на връзките с тези извисени духовни същества, че тази алергия е необходима, за да може да се концентрира по-добре на Земята това човешко същество върху по-незначителни неща, на които ние не им отдаваме вни мание. Страданието често пъти приковава и концентрира развитието. То не го спъва, това е силен тласък.

Стойчо Керев: Но хората на Земята не го усещат така, а го смятат за несправедливост, г-н Нанев. Защо страдам постоянно, защо все на мен се случват тези неща? И няма сила на света, която да ги убеди в това, че техният съсед или човекът до него, се чувства по-здрав, по-щастлив, по-преуспял. А всъщност вие казвате точно обратното.

Христо Нанев: Това е един голям философски проблем. Ние бягаме от трудностите. Ние отбягваме страдания, изпитания. Именно те ни развиват. Нищо не ни дава по-голям тласък от преодоляната трудност, от превъзмогнатото огромно изпитание. И веднага ще дам един пример от реалността с Пенчо Славейков, синът на Петко Славейков. Бащата се присмива на синът си и дори пише стих за него: „Пенчо бре, чети! Пенчо не чете. Пенчо бре, учи! Пенчо пак не ще.“ Не е бил великолепен ученик, този негов син. Дори е бил от по-посредствените, слабите ученици. Но при едно пързаляне на замръзналата Марица, когато са били в Пловдив, малкият Пенчо в седми клас заспива на леда и получава пареза на крака. Страдание, от което се бяга. Но именно това му дава силен стимул на развитие. Той се насочва към литературата, към поезията и дори надминава баща си в лиричното изкуство. Ами ако не бе това страдание, дали той би стигнал до тези вдъхновени върхове в поетичното изкуство?

Втори пример за страданието, което извисява. Отново един литератор, Пейо Яворов. Той е висок, слаб. Когато идва време (Пейо Крачолов още не е станал Яворов) да го вземат в казармата, той се оказва слаботелесен. Не отговаря на теглото, което трябва, за да влезе в армията. И го отлагат. Това дава отпечатък върху него. Той се съсредоточава още повече върху себе си. Започва да работи с още по-голяма енергия. Грозният вид – Пейо Крачолов не е красавец, но е любимец на изключително красиви жени, заради духовния негов пълнеж. Той надраства грозотата, като развива себе си в духовен план. Много примери могат да се дадат в това отношение. Страданието, което извисява.

Стойчо Керев: И как йерархията на висшите сили повлиява на това – директно, индиректно? Поставя ли капани?

Христо Нанев: Капанът, в известен смисъл, е свободният избор.

Стойчо Керев: Това е най-големият капан.

Христо Нанев: Душата да избере в отвъдното своята съдба. И най-интересното е, което мен изключително силно ме е впечатлявало и трогвало, това е този избор, който е фиктивен. Той е измамен. С други думи, налага се определен тип съществувание, с всичките негови, на пръв поглед, несъвършенства, измамности, подвеждащи страни, и душата се убеждава: Да, това е моят избор. Не, това не е твоят избор. Той не наложен от висшите духовни йерархии. Те го правят толкова фино, толкова деликатно, че духовната същност остава с впечатлението: Аз избирам съдбата си. Вижте колко е мотивиран и извисен онзи свят, да не правим сравнение с нашите измерения.

Стойчо Керев: Вие давате ли си сметка, че всичко това, което казваме, по някакъв начин влияе на нашите читатели? И отново залагаме капан.

Христо Нанев: Сигурно, но този, който е скептичен, той ще го подмине и ще погледне с усмивка. А този, който е подготвен за това, той ще го вземе като вода от живия извор. Така че и този капан е фиктивен.

Стойчо Керев: Една небесна йерархия може ли да влияе върху съдбините на цял народ или на голяма група от хора? Имали ли сте такъв опит?

Христо Нанев: Ние знаем, че защитник на българският народ е Иван Рилски. И това не е случайно. Велик български светец. Света Петка българска също ни поддържа. Така че подкрепата на онези висши структури, представители на онези йерархии, е толкова силна, че те могат да въздействат едновременно върху много души, и то по много фин, много деликатен начин. Светиите от регресиите се оказва, че те имат много силно сияние. СвЕти, светИя, светлина, сияя – не е случайно и названието светии. Те сияят по-силно от духовните наставници, от духовните водачи, от духовните учители, и са на едно от висшите нива, ако можем да говорим за някакви структури, до колкото можемд а стигнем до тях. Това, че аз ви говоря не значи, че го познавам превъзходно оня свят. Това са отделни процепи, промеждутъци, които регресиите дават шанс да се достигне. Ако им се доверим.  Аз им се доверявам.

Стойчо Керев.: Сега, когато ви слушам внимателно, си давам сметка, че това са късчета от душите на други хора и е едно съкровено място, където може би е по-добре да си остане такова.

Христо Нанев: Аз се радвам, че този въпрос не намира отговор, защото в крайна сметка бих опровергал и това, което казвам до тук, добрите въпроси провокират добри отговори. До добрият отговор е онзи, който провокира още по-добри въпроси.

Стойчо Керев: Ето защо ви отказвам регресия, това е също повод за моя отказ. Читатели и зрители на Новото познание често ме питат дали сте ми правили регресия. Ето, че сега получиха и този отговор. Да се върнем на небесните йерархии, г-н Нанев. Какво ви впечатлява, лично вас като изследовател, в това поле?

Христо Нанев: Впечатлява ме това, че най-важните, най-значимите въпроси, се решават на много висше ниво. И в регресия се попада на една от най-висшите йерархии. Наричат я съветът на мърдеците, или съветът на старейшините. Обикновено се описват като 12 белобради старци, които изслушват с огромно внимание и кодират, участват активно с много любов, с много финес, в подготовката на кармичните изпитания. И именно те провеждат това деликатно прокарване на съдбата. Но обикновено духовния учител, духовния наставник, не смее активно да участва, когато има проблем, и се обръща към най-висшата йерархия. Друго, което ме е изненадвало, това е, не можем, когато говорим за духовни йерархии, да пренебрегнем Твореца, Архитвореца, първосъздателя. Защото от там започва светът, там не свършва светът. И обикновено описанието на върховното небесно същество, е като огромна светлина и любов, която облъчва света и всички светове. И душите черпят от там л   юбов, и се зареждат с нея, и това ги въздига. Веднъж аз си спомням един ваш участник, който репликира една реплика на Ванга, която казва, че Бог в отвъдното е огромна огнена светлина, която изгаря всичко. И репликата бе: Добре, как пророчица ще стигне до този извод, Господ би я изпепелил. И отново ще се върна към Слава Севрюкова, която казва: Да, аз мога да достигна до висшите нива, но аз не мога да видя Бог. Аз мога само при определени обстоятелства да съзра отражението на Господ Бог.

Стойчо Керев: Предлагам този разказ да бъде началото на следващата ни среща. Благодаря ви.

Христо Нанев: Приемам. Благодаря ви и аз.

Участвайте в кампанията по набиране на средства за новия сезон на телевизионните епизоди 2017/2018 година. Използвайте бутона Donate или посочената сметка в раздел “Подкрепи Новото познание”.

Научете повече за дарителската кампания и банковите сметки на проекта.