Христо Нанев: Душите ни събират опит на Земята, за да се развиват

Христо Нанев, сн. Новото познание
Христо Нанев, сн. Новото познание

Когато вярваме в небитието, ние, хората, неизбежно фокусираме ума си върху настоящето. Това изключително внимание върху настоящето естествено води до егоизъм. Невярващите са доста последователни, стигнали до заключението, че е необходимо да се радват на живота, защото всичко завършва със смъртта. Защото не знаем колко ще живеем. Тези думи на Иполит Ривайл отговарят на въпроса за безсмъртието на човека и неговото вечно предназначение, което, явно или неявно, се игнорира. И на преден план изплува това, което може да се нарече психология на временното същество. Всички човешки страхове се завръщат в различна степен към страха от смъртта и небитието. Пред хората, живеещи в материалното общество, неизбежно се повдигат редица въпроси. Индивидуалният живот не започва с настоящето земно раждане, и не приключва със сегашната земна смърт.

Стойчо Керев: Господин Нанев, аудиторията ни вече знае, че говорим за това дали има живот след смъртта. Но като автор на книгата „Прераждането“ бих искал да ви попитам ще се прероди ли човек, ако той е кремиран?

Христо Нанев: Да. Мен също са ме занимавали много живо тези въпроси. И дори в регресия съм ги поставял на хора, които са давали отговори. Това не е решаващо. Дали ще бъде погребан традиционно по християнски, дали по будистки ще тръгне по течението на реката или ще бъде кремиран. Душата и духа са неунищожими, така че той ще отиде в отвъдното със своите духовни енергийни полета, и оттам след време ще се върне на Земята, ако това е необходимо.

Стойчо Керев: А коя е неразрушимата аксиома на прераждането?

Христо Нанев: Не знам дали има такава, защото… Неразрушимата би трябвало да бъде тази, че ние ще се явяваме в плът и кръв на Земята до тогава, докато се извисим до онези нива, които да ни приближат малко или много до Всевишния. Защото има две теории. Според едната теория Господ Бог, Творецът, ни е създал за свое разнообразие тук, за да му бъдем компания, едва ли не. А другата е, че благодарение на нашето усъвършенстване и духовно издигане, той по същия начин поддържа и себе си. И двете имат връзка с отговора на тази въпросна аксиома. До тогава, докато ние се издигнем до тези висши нива, че едва ли не да застанем с лице пред Бога. Да бъдем себе си, понесли част от Бога в себе си.

Стойчо Керев: Но какъв е този Бог, който отнема живота толкова рано на деца, и какво се случва с тези души?

Христо Нанев: Би изглеждало жестоко, ако човек не надничаше в света на отвъдното, защото да – на пръв поглед деца, които рано си отиват от този свят, е трудно приемливо. Но ако това е тяхната мисиия, апропо не толкова тяхната мисия, а техните родители по някакъв начин е трябвало да изживеят това, и това изживяване да ги извиси и да ги въздигне. Е, това би обяснило защо точно малките деца си отиват рано от тоя свят. Едно от обясненията. То е най-достъпното и най-човешко обяснимото.

Стойчо Керев: А ако погледнем от другия ъгъл – колко прераждания са необходими, за да научим тези уроци? И какво се случва, след като научим уроците?

Христо Нанев: Според ведите, според древните индуси и техните вярвания, 777. Едно огромно число. Но аз за нищо на света не стоя с натрупания си емпиричен опит до сега за тези схващания. Защото тук числото не е решаващо. Развитието на еволюцията на човека в духовен план не може да се програмира и да се изчисли както Айнщайн изчислява времето на енергията и Вселената. Човекът е нещо сложно. Не е суха материя каквито са звездите и планетите. Макар че и те не са съвсем суха, тъй като животът на някои от планетите също ги одушевява по своему.

Стойчо Керев: Във всички тези регресии, в които сте участвали като главно действащо лице, вероятно сте съпреживявали всичко това, което сте чували.

Христо Нанев: Като посредник е може би по-точната фраза. Неизбежно е. Ако аз не стана част от моя довереник, който е споделил най-съкровените си преживявания и проблеми, аз няма да мога да стигна до сърцето и душата му.  Винаги изживявам. Знам, че не е много полезно. Това е силно разтърсващо понякога, когато има крайни изживявания на насилие, на мъчителна смърт. Но съпреживявам, признавам си. Тук ако трябва да навлезем в кухнята на човека, който се занимава с регресии. Да, изживявам дълбоко, но всяка следваща регресия потиска предишната. Аз забравям това, което се е случило, което е минало през душата, през сърцето, през ума. Тъй като следващото преживяване често пъти е не по-малко ангажиращо и за това е по своему грабващо. Клин-клинът избива. Това ме освобождава от напрежението.

Стойчо Керев: Душата отива в отвъдното. Какво следва преди да се прероди?

Христо Нанев: Един много дълъг и сложен процес. Ние с Вас се опитваме да обясним, едва ли не, необяснимото. За онези неща сякаш и думи няма. Всяко едно начинание в тази рискована област е много трудно и много схематично като обяснение. Защото процесите са много по-сложни от нашите разбирания за тях. И много по-непредсказуеми. Да не считаме, че сме стигнали до разкодирането на света на отвъдното.

Стойчо Керев: В тези регресии не ви ли споделят нещо тези пътуващи странници?

Христо Нанев: Да, определено. Първата част е посрещането. Ако се състои то. С души на починали, близки, наши родственици, които сме в близки отношения. Може да са наши родственици и да бъдат на разстояние.

Стойчо Керев: Но винаги ли е задължително?

Христо Нанев: Не е задължително. Тези, които са ни поддържали на Земята, ни поддържат и на Небето, като духовни същества. Те могат да бъдат извисени също, напреднали в еволюцията духовни същества, които не се явяват отново в плът и кръв на Земята. Толкова извисени в своето развитие, на високи нива. И от там нататък започва един сложен процес на преминаване през различни състояния, през различни нива, според индивидуалното развитие на съответната душа.

Животът в другите светове е различен за всеки
Животът в другите светове е различен за всеки

Стойчо Керев: Означава ли, че ако някой е по-голям от мен на години, той е с по-стара душа?

Христо Нанев: Не, категорично. Никаква връзка няма.

Стойчо Керев: А обратното?

Христо Нанев: Не, също. Тук биологическата възраст не е свързана с еволюционната възраст. Няма никакво значение. Може да има деца – мъдреци, и старци, които са за смях. Нищо общо. Всичко е строго индивидуално. Но ако продължим за света на отвъдното, не само посрещане. Един следващ етап, търсене на сродните души, душите в „техните гнезда“, „духовни ядки“. Примерно един Майкъл Нютон нарича тези същества „гроздовете на душите“. Макар че аз не съм попадал нито веднъж на гроздовете на душите, и съм се питал много пъти защо. И ще ви дам отговор.

Стойчо Керев: Нека да го чуя.

Христо Нанев: Майкъл Нютон прави регресии на хора, които са от другата страна на глобуса, от Щатите, от Америка. А регресиите, които аз съм правил, са на хора от тук, българи от Балканите. Много рядко на българи в чужбина. И се оказва, че тук на Балканите, душите предпочитат да се явяват в плът и кръв, най-често на нашия континент, в Европа, и много рядко в Щатите. Или като ескимоси, само един случай на ескимоси. Или в Африка – много рядко.

Стойчо Керев: Само да го поясним още веднъж, за да видя дали съм го разбрал правилно, а от там и нашите читатели. Нашите души, на нашенци, хората, които живеят на Балканите, предпочитат да се прераждат отново тук.

Христо Нанев: В Европа. Много рядко в Америка, много рядко на други места по света. И прераждания в Австралия сме възстановявали. Но това е по изключение. Има обяснение. Вероятно натрупаните кармични връзки са по-различни. И тук имат своята специфика. И вероятно проблемите, които ние сме си създали с появата си тук, на тези географски ширини, се разрешава по-добре чрез поява на близки географски ширини. Но това също е схематично, не е задължително. Аз за това казвам, че думи няма за тези неща, за които говорим. И схемите не са общовалидни. Решаващо е индивидуалното духовно развитие, което се определя от личностния етап, до който е стигнал всеки един. И от потребността от поява на място, което е най-удачно за неговото усъвършенстване.

Стойчо Керев: Много внимателно ви слушам и искам да ви задам такъв въпрос. Вероятно сте чувал израза: „Имам усещането, че те познавам от много години.“ Как го тълкувате?

Христо Нанев: Това би могло да бъде едно от доказателствата за прераждането. Виждаме човек за първи път и той ни е толкова близък, че сякаш е повече от наш роднина, от наш приятел и наш съсед. И наистина той може да излее пред нас душата си и ние нашата пред него. Това са също сродни души от отвъдното, които се явяват на тази Земя, за да си дадат подкрепа, помощ. За това те са ни толкова близки. И ако отидем в света на отвъдното и възстановим тяхното излъчване, ще видим, че дори и цветовата гама на тези души е сродна. Защото ако продължим нататък да разглеждаме развитието на душите в света на отвъдното, когато те попадат на сродни, близки на тях души, светлината има е близка. Души, които са високо напреднали, имат златисти излъчвания. Групите от души сияят в златисто, сияят в бяло, сияят в светлосиньо. Сродни на тях души от съседни групи, също могат да бъдат светлозелени, светловиолетови. Светли души, въздигнати души. И обратно. Ако пък те са изостанали, ще бъдат тъмни души, мрачни души.

Стойчо Керев: Кога една душа изостава?

Христо Нанев: Тогава, когато е натрупала прекалено много негативи тук на Земята или на която и да е друга планета, на която се е явила, за да събира опит, за да се усъвършенства, за да се развива. И тогава, когато е грешила, или многократно се е връщала за един и същ проблем, и въпреки това е повтаряла една и съща грешка.

Стойчо Керев: Какво е отношението на религиите към прераждането?

Христо Нанев: Знаете ли, г-н Керев, когато преди 22 години започнах първите си изследвания в тази област, аз знаех каква ще бъде съпротивата. На първо място от страна на ортодоксалната християнска религия. Дори в някои телевизионни предавания някои журналисти са казвали „Не се ли боиш, че църквата ще те отлъчи?“ Осъзнавам това. Но църквата е отлъчила и дори е изгорила Джордано Бруно, а Галилей се е спасил, Ян Хус. Да не говорим за Толстой и Достоевски. Пък и има и някои известни български писатели, които също са отхвърлени от църквата, и отлъчени от църквата. И тогава за мен би било чест, ако аз се наредя между тях. Ама няма да го направи. Прекомерно схематична е самата тя, и прекомерно е заета със своите имоти, имотни състояния. Да не навлизаме в областта на църквата.

Стойчо Керев: Кои са най-ярките доказателства за прераждане?

Христо Нанев: Вие преди малко подхвърлихте. Друго доказателство е, че някои деца се раждат с дарба. Например Моцарт, Лист. Те могат от 3-4 годишни да свирят виртуозно. А никой не ги е учил на това. Но някой ще каже, ето, бащата на Моцарт е известен цигулар. Но има и музиканти, които от малки свирят, а те не са деца на цигулари, бащите и майките им не са също цигулари. Те го носят в себе си. Има деца, които превъзходно умеят да рисуват.

Вселена

Стойчо Керев: Във вашите регресии имате ли случай, в който сте попадали на известна личност от  миналото?

Христо Нанев: Един единствен случай.

Стойчо Керев: Как се казваше човекът, на когото попаднахте?

Христо Нанев: Единствен случай на римски император, който, обаче, не познаваше историята. И тогава, когато в разговора говорихме с него „Четеш ли история? Чувал ли си за този или онзи?“

Стойчо Керев: Това го разказва човека, който е в регресия?

Христо Нанев: В регресията сподели кой е. Възстанови смъртта на императора. После аз се рових в историческите трудове и се потвърди.

Стойчо Керев: Господин Нанев, кой е императорът?

Христо Нанев: Това беше преди повече от десет години, и една госпожа искаше след като си направи регресия, да направя регресия и на нейният съпруг. И каза „Абе много е властен, изключително властен.“  А той имаше меко излъчване, и аз се изненадах как е възможно това. Но, когато навлезе в ниво, той се видя като особа от времето на Рим, с висши позиции, и е добър император. Той считаше себе си за добър император, за харесван от хората. Впрочем, кой диктатор не е бил харесван от хората. Но най-интересното бе, че когато го попитах колко години е управлявал, каза „Малко, може би към 5-6 години.“ А как ти е името като император? „Ди-ди-“ Диоклециан? Не е Диоклециан. „До –до-до“ Домециан. Император Домециан – той разкри, че в онзи живот е убит от своите слуги в банята. И действително когато се зарових в аналите на историята, се оказа, че Домециан точно е убит в банята от свои близки. Има атентат срещу него.  Той не знаеше този човек.

Стойчо Керев: Човекът не знае, не е чел?

Христо Нанев: Не се интересуваше от римската история. Когато го питах как ти дойде това? Той отговори: „То ми дойде отвътре.“ И когато съпругата му разбра за това, каза не се учудвам, той е толкова властен, че нищо чудно да е бил такъв. Не го гледайте, че изглежда такъв омекотен и кротък човек. Всъщност има друга основа в себе си.“ Сега си спомням, че една друга регресия бе свързана с един композитор, с който пътувахме назад във времето. И който учудващо много приличаше на Ференц Лист, с прическата. Беше решил да си направи регресия, с надежда да е той, от онзи кръг, от онова време. И в известен смисъл се оказа разочарован, че той бе Керубини. Това е втората историческа личност. Керубини , който е живял по времето на Лист, на Моцарт, и е бил не чак толкова голям композитор, както тези величия. Но интересно бе, че той възстановява как докосва дръжката на вратата, как изглежда вратата. И когато е бил във Франция или Австрия, в тези музеи, той видя същите тези особености на помещението, които бе възстановил в регресия.

Стойчо Керев: Един много странен въпрос са задали нашите читатели и зрители, който е свързан с връзката между душа, пари, ДНК. Това вълнува ли душите при преражданията им? Искат ли те да бъдат богати материално, например?

Христо Нанев: Най-интересното е, че не искат. Повечето души не желаят от света на отвъдното да се загробват с богатство. Те се стремят да се развиват, да се усъвършенстват, да решават нравствени, морални, междуличностни казуси, но не и богатство. Богатството се явява по-късно. Стремежа за знатност, за притежание – то е по-скоро земно изживяване. Защото думата богатство идва от Бог – богатство. За това, нека да ги наречем тези страсти, страсти на притежанието. Те идват изцяло в земен план. Тото, търсене на печалба от лотария. Това не се дава в света на отвъдното. И дори ще ви разкажа една много интересна регресия. С една госпожа, която искаше да прецени след като съпругът и беше оставил 3 къщи. Единият от въпросите беше на кого от близките си да завещае тези къщи. Тя нямаше деца. Регресията вървеше перфектно. Духовните учители я поддържаха напълно. И когато стигнахме до това, „на кого да оставп къщите, на своите племенници ли?“ Изведнъж всичко се разпадна. Отговор не се даде. В регресия не може да се търси печалба от тото, лотария или евтино забогатяване. Не, това не са духовни практики. Регресията е практика за духовно усъвършенстване и въздигане.

Стойчо Керев: Да, току-що отговорихте на много зрители и читатели, които, между другото, ни потърсиха, за да търсят връзка с вас за регресия. Вие казахте, че това е много дълбоко решение, при което не ги насърчавате.

Христо Нанев: Бих ги върнал, естествено. За нищо на света.

Стойчо Керев: Прераждането дава или не дава илюзия за вечност?

Христо Нанев: Дава. Ние в живота треперим за неговия край. Ние се боим дори да мислим за смъртта. Сега в ума ми изплува една мисъл на граф Толстой, споделена при един от неговите биографи, Анатолий Коне. Толстой казва „ние трябва да мислим колкото може по-често за смъртта, защото това ни предпазва от духовните сривове. Големият мислител, вече за втори път говорим за него, не вижда нищо лошо в това да се дълбае в света на отвъдното. И ние малко или много го правим с тези разговори, стигаме до някъде. Много схематично, сигурно опростено и повърхносно за тези изключително сложни духовни корени.

космос

Стойчо Керев: Те в своя степен позволяват, обаче, на нашите зрители и читатели да се информират, да търсят, да не се страхуват. И как се преодолява този страх?

Христо Нанев: Самото изживяване на смъртта и оцеляването след нея. Това е вече едно усещане за надмогване на страха от края, който владее повечето от нас. Самият факт, че ние отиваме в отвъдното, минаваме през определени премеждия и можем да получим шанс отново да се върнем на Земята, дава голяма сила. Не само на света на изток. Напоследък и при нас. Защото започнах от самото начало, че преди 20 години тази тема беше почти табу. И дори моят баща, като лекар, се притесняваше за мен и за търсенията ми в тази област, и казваше: „Синко, опасно е. Ще те анатемосат и самите научни капацитети.“ Но ето, че светът се променя. Вселената се разширява. Трябва и ние да разширим нашите познания за този малък свят. Който се оказва все по-голям. И ако до скоро са съществували определени спуснати свише вековечни изконни знания, те вече започват да се разпадат. Излиза нова и нова информация. Дали ще ѝ повярваме, дали ще я приемем – проблемът си е наш. Дали ще просължим по този път, дали ще се усъвършенстваме. Защото има и много други начини за духовно въздигане. Но това все пак е един от малкото златни шансове, които ни се дават на тази Земя, да работим върху себе си. Може би самата информация от спомени от предходен живот, е игра на въображението. Е, да, но тук се решават проблеми. Тук се решават междуличностни проблеми. Вътре личностни проблеми, интерперсонални проблеми. Тук се преодоляват страхове, фобии. Има ефект, и той е прагматичен, практически. И този ефект дава възможност на човека да се почувства повече човек и по-малко манипулиран в тази епоха на манипулациите.

Стойчо Керев: Тоест можем да приемем, че това е едно от сериозните доказателства за съществуване на прераждане?

Христо Нанев: Доказателствата са много. Друго доказателство за наличието на прераждане, това е състоянието дежа вю. Много пъти ние навлизаме в дадена среда, и имаме чувството, че я познаваме. От някъде ни е известно това. Често пъти душите се връщат в близки, сродни на тях ситуации, за да ги отработят повторно, и да ги надмогнат, да се себедокажат. Да кажем някои деца кръщават куклите си с определени имена. Аз имах един много интересен случай на един човек, който възстанови спомени, освен от предходния живот, но и спомени от периода преди раждането си. Изклююително интересно.

Стойчо Керев: Господин Нанев, може би всички ние получаваме едно ново съзнание, но запомнете този случай, защото ще го разкажете следващия път. Благодаря Ви.

Участвайте в кампанията по набиране на средства за новия сезон на телевизионните епизоди 2019/2020 година. Използвайте бутона Donate или посочената сметка в раздел “Подкрепи Новото познание”.

Научете повече за дарителската кампания и банковите сметки на проекта.