Новини

Човечеството живее в компютърна симулация. Няколко причини да повярваме

Преди няколко хиляди години, Платон предполага, че това което виждаме не може да бъде реално. С появата на компютрите на хипотезата се вдъхна нов живот.

Идеята, че нашата реалност всъщност е виртуална и просто се направлява от определени кодове излиза от сферата на научната фантастика. Възможно ли е нашият свят буквално да се моделира на компютър?

Изследователят и компютърен аналитик Иля Хел прилага няколко обосновки за това, че може би живеем в една гигантска матрица.

Впрочем теза, която Силициевата долина в лицето на Илън Мъск и други милиардери прокарват доста последователно.

Симулация на реалност

Компютрите могат да обработват огромни количества данни и някои от най-продуктивните решения изискват продължително моделиране.

Симулациите предполагат включването на набор от променливи и изкуствен интелект, за да се анализира и проучи резултатът. Особено някои симулативни игри.

Някои включват реални ситуации, като например разпространение на болести, други са исторически симулации или имитират растеж в реалния живот на обществото.

Смятате, че сме сме далеч от това? Суперкомпютърът на Харвард може да симулира 14 милиарда години само за няколко месеца.

Математика е в основата на нашия живот

Всичко във Вселената може по някакъв начин да се изчислява, дори самия живот.

Проектът „Човешки геном“, в който се изчислява последователността на химични базови двойки, които изграждат човешкото ДНК е реализиран с помощта на компютри. Всички тайни на Вселената се решават чрез математиката.

Ако всичко е математика, всичко може да бъде разделено в двоичен код.

Така че, ако компютрите и данните са достигнали определени висини, човекът може да се възстанови на базата на генома в компютъра? И ако се изгради един такъв човек, защо да не се създаде целият свят?

Антропният принцип

Съществуването на човечеството е удивително. За да се зароди животът на Земята, е било нужно всичко да бъде наред. Тоест Земята се намира на точното разстояние от Слънцето, атмосферата ни е подходяща, гравитацията е достатъчно силна.

Антропният принцип задава въпроса „Защо? Защо са тези условия, че ние да сме съвършени?“.

Едно от обясненията е – умишлено са създадени условия за съществуването на живот. Всеки подходящ фактор е фиксиран в определено състояние в някоя вселенска лаборатория.

Паралелните вселени

Теорията на паралелни светове предполага безкраен брой вселени с безкраен набор от параметри. Хорхе Луис Борхес сравнява мултивселената с библиотека.

Библиотеката съдържа безкраен брой книги, някои може да се различават само по една буква, а други съдържат невероятни истории.

Ако ние сме в симулация, множеството вселени също са многобройни симулации, работещи в същото време. Всяка симулация има собствен набор от променливи и това не е случайно.

Създателят на модела включва разнообразие от променливи, които да тестват различни сценарии и да постигат различни резултати.

Парадоксът Ферми

Парадоксът Ферми звучи просто: „Къде са всички?“. Теорията за моделиране може да даде повече от един отговор. Ако животът е навсякъде, но за нас съществува само в нашия свят, то ние сме поставени в една симулация.

Който и да е отговорен за тази симулация, просто е решил да наблюдава хората как живеят. Връщайки се към антропния принцип, можем да кажем, че Вселената е създадена само за нас.

Богът – програмист

Концепциите за Бог в различните религии и учения се различават и в същото време имат много общо. Но възможно ли е нашият създател да е един програмист, който просто натиска бутоните на клавиатурата.

Както разбрахме, програмистът може да създаде свят основан на един прост двоичен код.

Идеята за Бога като програмист се развива по два начина. Първо, кодът започва да живее създава цялата симулация, за да се развие и да ни доведе докъдето сме днес.

Пределът на Вселената

Какво се намира извън Вселената? Според теорията на моделирането, отговорът би бил един суперкомпютър, заобиколен от напреднали същества.

Реалността може да мине през един и същ сценарий. А какво ще кажете за отдалечени райони, които никога не сте посетили, например, в други галактики? При симулацията, те въобще не могат да се достигнат.

Така хората по улиците или далечните звезди са просто код с различни данни. Но ние нямаме доказателство, че всичко съществува поне във формата, в която го наблюдаваме.

Ние вярваме, че миналото е такова, защото имаме спомени и защото имаме снимки и книги. Но какво, ако това е просто написан код? Ами ако животът ви се актуализира всеки път, когато просто премигнете?

Най-интересното е, че сега е невъзможно всичко това нито да се докаже, нито да се опровергае.

НП/ Иля Хел