България

Голямата илюзия, която сервираха с прясно откъснатата глава на Живков

30 години мечти, лакардии и разбити илюзии. Ето така накратко звучи случилото се у нас от 10 ноември до днес. Другата версия е още по-кратка. Успех за демокрацията и демократичните сили.

Но да си поиграя с понятията и думите, за да има основание да ме обвинят в популизъм, еретизъм и всякакъв друг сатанизъм. Преди това едно уточнение: Аз обичам Европа. Влюбен съм в нея. И това е самата истина. Факт.

Мечтите направиха така, че хората да загубят огромното богатство, с което разполагаха през 1989 година. Или простичко казано новите освободители завидяха на България.

Те завариха нещо, което ги шокира и се заеха веднага да го либерализират.

В края на 1989 година 90% от българите разполагаха с устойчиви спестявания в банките, 90% от българските граждани бяха образовани и интелигентни по природа хора.

Но няма да спрем до тук. Защото нашите „либерейтъри“ завариха също така и най-високия процент от население в Източна Европа със свой собствен дом и къща на село или малка вила.

В тази година България произвеждаше най-добрия памук в Европа, най-качествените лекари, моряци, летци, хидро инжинери – истински такива. Те са тези, които направиха така, че Северна Африка да има вода в градовете.

За промишленост да не говорим. Всичко, което България произвеждаше по онова време, особено във военната индустрия разтревожи сериозно нашите нови наставници.

И още по-голям стрес получиха. Отлично безплатно образование и здравеопазване. Добре въоръжена и обучена армия и наборна служба. Транспорт и читави железници.

Очакванията бяха държавата да стане в пъти по-добра. В пъти по-работеща и полезна за българите.

Сега да продължим с изнасилването на демокрацията, прехода и специалния план за нас наричан по един специфичен начин.

Ние всички искахме да си върнем България. Да забравим социализма и си върнем България с най-твърдата валута в света, с най-доброто земеделие, кожарска промишленост, храни, най-невероятните плажове, туристи и всичко останало.

Политическите подробности от пейзажа са ясни. Без коментар. Но по-опасното е, че новите приятели се заеха да прочистят и историята от паразитни понятия, които ни правят горд народ.

Някога ако младите провидят колко слава, сила, интелект, знания и богатство има по тези земи могат да си поискат отново държавата.

У нас вече всичко е различно. Дишаме свободно, пътуваме свободно, обичаме се свободно, изразяваме се свободно, изобщо всичко ни е свободно.

Илюзия за един свободен свят. Илюзията, която сервираха с прясно откъснатата глава на Живков у нас.

Днес все още това минава за най-скъпо продаваната стока в света. Демокрация и нови ценности.

Но просветените народите на Европа провидяха, че „пътуваме свободно“ не е нищо повече от вмирисана дъвка.

Дневният ред на европейските граждани е различен. Споменът от падането на Берлинската стена е потънал в тъжните очи на милиони обедняли, разочаровани, продадени на бежанци европейци.

Европа умира. Бавно, но сигурно тя ще се превърне в най-зловещото гробище. Една по-една славните държави ще падат. Пророчеството не е на Бат Йе’ор. Тази смела жена и общественик пише:

„Да, интеграцията се провали, невъзможно е да се интегрират милиони хора. Освен това мигрантите мюсюлмани искаха да съхранят своите корени и традиции, отхвърляйки културата на страните, които са ги приютили.“

Европа е ислямизирана отвън и отвътре. От една страна, постоянните атаки срещу християнските ценности с грабежи и убийства в сърцето на Европа създаде чувство за несигурност и принуди Брюксел да плаща висок данък на Султана, за да избегне джихада.

От друга страна е корумпираността на европейския елит, която способства за проникването на злото в съюза, разбирай и у нас. По нашите земи, нашите села и градове. В България.

Политици, които са зависими от зловещото лице на думи за либерализъм, свобода и какви ли още не овъргаляни в прилагателни лакардии убиха истинската Европа.

Вярно е, че сме различни. Вярно е, че държим света в дланта си. Вярно, че можем да говорим и пътуваме свободно.

Имаме право на частна собственост, да разполагаме с фирми, да сме подчинени и директори. Но имаме ли смели сърца и души?

Ориана Фалачи казва в едно интервю: „Макар и да зная, че в нашия свят няма свобода, няма правда, няма любов, че в този буржоазен свят се оцелява само чрез насилие. Аз съм доволна, че съм се родила.

Доволна съм дори когато страдам, когато се ядосвам, когато ми се повдига от отвращение и отчаяние. Животът е чудесно приключение.“ 

НП/2019