Хипотези

Името българи е по-старо от Троянската война. Историческо табу тегне над един народ

Да се тълкуват имената на народите е трудно. Но ако в проучването бъдат комбинирани сведения от ономастика, исторически извори, археология, антроплогия (и генетика), то възможността да се сгреши намалява. За жалост, учените в миналото не са приложили този принцип и това е довело до безобразните спекулации относно нашето народностно название и произхода ни.

Както нашите, така и чуждите историци трудно биха приели, че името българи е по-старо от Троянската война. Или с други думи – името българи се явява най-древното название на европейски народ. Професионалистите смятат, етнонимът българи е регистриран за първи път през IV век. Става дума за споменаването в работата на анонимния римски хронограф, който посочва Зиези като наш праотец – Ziezi ex quo Vulgares. Съвременник на хронографа е Св. Йероним, който на своята карта отбелязва нещо от голяма важност за нас -Mesia hec & Vulgaria – Мизия също и България. Докато с работата на анонимния римски автор учените нямат проблем, повечето от тях не дават и дума да се издума за това, че картата на Св. Йероним е автентична. Проблемът се състои в следното – върху голяма област като Мизия, едно ново име би се наложило бавно. Ако има споменаване на значителна територия с име България през IV век, то със сигурност името е доста по-старо. Поне век-два по-старо, а това създава сериозни главоболия на хората, поддържащи теориите за азиатския произход на старите българи.

През II и III век Мизия е обитавана предимно от траки. Като в градовете има също римляни и гръцки колонисти. Приемем ли, че картата на Св.Йероним е автентична, излиза, че българи е име, принадлежащо на древно балканско население. Това проличава и от името Ziezi защото в тракийската ономастика срещаме Zizo, Zisis, Zeissis, Zeizas. В езика на Орфей срещаме също лични имена и теоними. Това са Аспиос, Мостис, Борискос, Войнес, Дулес, Кардент, Прусий, Тарутин, Телеф, Тревелий, Токей. Те показват силна прилика със старобългарските Аспарух, Мостич, Борис, Войн, Дуло, Кардам, Прусиян, Таридин, Телец, Тервел, Токт. Но тези паралели никога не са посочвани от учените, определящи дедите ни като дошъл от Средна Азия народ. Дали пък навремето специалистите са смятали за редно, че неспоменаването на неудобни данни не е в противоречие с принципите на науката?

Пренебрегнат е също фактът, че от времето, когато Св. Йероним написва Mesia hec & Vulgaria – Мизия също и България, до епохата, в която живее Лаоник Халкокондил – XV век, т.е. в продължение на 1100 години, значителен брой средновековни автори правят отъждествяване на старите българи с мизите. Те са най-големия, а и най-разпространения от древнобалканските народи. Според Страбон, най-старата земя на мизите е била край Дунава. Оттам, част от тях са мигрирали за Мала Азия (по-точно територията на днешната Северозападна Турция) – Strab.VII.3.2. Неслучайно там се появават названията Мизийски Босфор -Strab.XII.4.8 и Мизийски Олимп-Strab.XII.8.1.

Още преди Троянската Война, заедно с тевкрите, мизите успяват да покорят своите роднини в Тракия и да стигнат до Адриатическо Море (наречено от Херодот Йонийско). А на юг завоеванията им опират чак до река Пеней в Тесалия- Her.VII.20. Това сведение на бащата на историята, повечето от нашите учени не обичат да споменават. Мизи на Балканите е нещо като табу за доста изследователи. Те се противопоставят яростно на сведенията на старите автори за присъствие на мизи на край Пеней в Тесалия и по долното течение на Дунава. Смята се, че Страбон, Дион Касий, Елиан, Тит Ливий, Луций Аней Флор, Йордан, не представят реалността в работите си. Но тези летописци са доста прецизни. А и как да се наложи названието Мизия на една голяма област, ако там никога не е имало мизи?

Признае ли се присъствието на мизи на юг и на север от Дунава, а също и край река Пеней в Тесалия, ще стане ясно, че се касае за огромен народ, който няма как да изчезне като топящ се сняг. Самото отъждествяване на българи с мизи в продължение на повече от хилядолетие пък показва, че няма идване на нов народ в земите ни през прословутата 680-681-ва година. Т.е. това, което е преподавано в училища и университети не отговаря на истината.

Каква е връзката на мизите с името българи? Преди около 2500 години, Херодот прави едно доста интересно изказване. Той определя бесите като част от сатритеHer.VII.111. На друго място бащата на историята споменава твърдението на пеоните, че те самите спадат към тевкрите, обитавали Троя- Her.V.13. Страбон пък съобщава, че витините са от групата на мизите -Strab.XII.3.3. Същият автор смята, че мизите, меоните и мейоните са едни и същи хора – Strab.XII.3.20. От тези сведения става ясно, че големите племена са се състояли от няколко групи, като в далечното минало всяка група е имала свое отделно име. Понеже в продължение на 1100 години старите българи биват наричани мизи, ние трябва да проверим дали определена група от тези хора е била известна с име, което се явава прототип на българи.

Със сигурност това име е звучало по-различно в далечното минало. А пък и ако е документирано от чужденци, то ще бъде представено в доста променен вид. Още в началото на изледването ми, бях заингригуван от названието на войнствен, негръцки народ, обитаващ областта Фокида. Тя представлява интерес, понеже е обитавана от нашите предци, които по време на Античността са наричани от гърците с името траки. За това, че траки са владели земите на юг от Олимп и по-точно Давлида, Фокида, получаваме сведения от работите на Тукидид – Thuc. II.29 , Страбон-Strab.VII.7.1 и Павзаний- Paus. I.41.8. Това, а и други неща карат съвременният изследовател Робърт Дж. Бък да определи един негръцки народ – флегиите/Φλεγύες като принадлежащи на тракийската общност. Като епоним на тези хора е посочен Флегий/Φλεγύας – син на тракийския бог Арес.

Имайки предвид сведението на Херодот за завоеванията на мизите преди Троянската война и данните представени от Страбон за тракийската Фокида, е логично да приемем, че избягваните от специалистите флегии/Φλεγύες, принадлежат на групата на мизите. Към нея спадат също витините, меоните, мейоните и т.н.

На пръв поглед името флегии/Φλεγύες е твърде различно от името българи. Въпросното етническо название е документирано в далечното минало от гърците, чийто език е бил твърде различен. Истинското звучене на флегии/Φλεγύες е било по-скоро бльгии. От бльгии се развиват форми като болги, белги, бльгари и в крайна сметка, след векове развитие се стига до познатата на всички ни дума българи. Съдейки по това, че дедите на южните ни съседи записват старомакедонските имена Билипос и Береника като Филипос и Ференика, можем да отсъдим, че по същия начин и тракийските лични имена започващи с Б, често са били променяни. Все пак, траки и стари македонци са хора от един и същ произход, говорещи изключително близки наречия.

Нека не забравяме свидетелството на Хеланик (цит. от Arkwright) относно това, че мизите (които Хоматиан и др. наричат българи) се явават древни обитатели на Македония. Като пример за трансформацията на нашето Б (от древното bh) във Ф при гърците могат да бъдат посочени паралелите: бивам-φύω, билка-φυτόν, бликам-φλύω, бърна-φάρυγξ, бял-φαλός, бук-φαγός, брат-φράτηρ, брана-φαρόω, бяг-φέυγω, бера-φερω, боя се-φόβος, бразда-φάρος, бреме-φέρμα, брод-φόρος. Ето затова не е никак странно, че бльгии е променено от гърците във флегии-Φλεγύες.

Въпросните бльгии/флегии не са изчезнали безследно. Някои от тях дори влизат в историята на други народи. Еднa група от бльгиите се заселва в Индия. Други се установяват в Скития, има такива, които избират територии от Панония. А дори и Ирландия за свой дом. Последните стават известни като Fir Bholg.

Нека разгледаме първо историята на групата бльгии, които потеглят на изток.  Нон разказва, че преди да тръгне за Индия, Дионис събрал съюзници като един от тях бил Форба/Борба. Той е владетел на народа бльгии, като несъмнено не е придружил Дионис сам. Взел е най-способните си бойци със себе си. С помоща на храбрите си придружители, Дионис покорява Индия. Според Луций Ариан, след победата си Дионис  полага основите на индийската култура – Arr. Anab.VII.viii.

Такова нещо не може да стане бързо, трябва да бъдат повлияни няколко поколения. А това означава, че част от спътниците на Дионис са останали в Индия. За това разказва и Ариан, като дори споменава имената на наследниците на тракийския бог – Спатемба, Будия (Буда?) и др.– Arr. Anab. VII.vii. Не само сведенията на Нон показват, че сред заселилите се край Хималаите балканци е имало и представители на флегиите, чието правилно име е било бльгии. Както обаче старите гърци променят бльгии на флегии, така и старите индийци са променили названието на предците ни, документирайки го в своите летописи.

Според световно известния лингвист Макс Мюлер, името, което гърците представят като флегии (бльгии) съотвества точно на бригу (народ обитавал Индия) -“ Few scholars would deny that Phlegys is the correct representative of Bhrgu in Greek.” B Индия бригу са познати също като баргава/балгава. Тяхното име означава сияйни, светли. Думата барга/балга има смисъл сияние, блясък. А други сродни думи са латв. balgans-светъл, сткелт. bolgscio-сияние, блясък, лат. fulgor-светкавица, гр.φλέγω-горя, φλεγῠροςгорящ, пламтящ. Да не забравяме и нашата благ, чийто най-древен смисъл е светъл, лъчезарен.

За доста хора би било трудно да приемат, че дедите ни, наричани в древността с името траки, са завладели Индия и са повлияли културата и езика на местното население. Това е така защото на повечето сънародници не е известно, че над десет стари автора свидетелстват за похода на тракийския бог Дионис в Индия. Става дума за писалите по времето на Античността: Аполодор, Ариан, Еврипид, Нон, Хигиний, Овидий, Павзаний, Плиний Стари, Сенека, Страбон, Цицерон, Филострат и др. Не само има изобилие на данни за тракийското завоевание на Индия, но съществуват и други доказателства относно това, че част от дедите ни са тръгнали от Балканите и заселвайки се край Хималаите, оставят отпечатък дори в генетичния облик на определена, изолирана част от населението.

Неотдавна бе проведено генетично проучване на брамините, които се явяват потомци на старите арийци. Оказа се, че при тези хора среща маркера R1a1 и това не е учудващо, защото той е определен като типичен за старите арийци. При нас се среща при около 17-20% от населението. По-интересно е присъствието на три други маркера при брамините. А именно J2, E, G2. Те са чужди за региона край Хималаите, изключително редки са в Индия. Но за сметка на това се срещат при нас балканците. А и сред хората от Западна Мала Азия, която в далечното минало е обитавана от много тракийски племена. Там са живели фриги, витини, мосинойки, халиби, бебрики, бюснеи, меони, мейони, дардани. И разбира се мизите, които Димитри Хоматиан определя като предци на българите.

При нас българите се срещат и четирите маркера, типични за индийските брамини – R1a1, J2, E, G. Дали това ще е любопитна случайност, или просто поредното доказателство, че походът на Дионис трябва да се отъждестви с така нареченото арийско нашествие в Индия? Все пак, край Мохенджо Даро и Лотал, Харапа, са намирани особен вид кирко-копачи. А и оръжия, за които се знае, че не са местни. Техните прототипи са на Балканите и по-точно земите на България. Касае се за артефакти от Халколита, намерени край Варна и Стара Загора. Друго място, свързано със старите българи през Ранното Средновековие е Панония. Това е основно територията на Унгария, но са включени също и земи от Хърватска и Словакия. В Панония, през през I век Плиний Стари локализира племето белги/Belgites –Plin. H.N. III.xxv.148.

Taм e древния град  Volgum/Болгум. Предполага се, че това е днешният S.Fenekpuszta (Barrington  Atlas of the Greek and Roman World, map 20, P.Kos, M.Šašel Kos).  Неговото име показва връзка с тракийския етноним бльгии. В Панония са регистрирани и други стари селища, чиито названия са от интерес за нас. На първо място е Bolentum/Волентум, тълкуване може да получим с тракийската глоса βολινθος/волинт-бик, отговаряща на стблг. волѧте-вол, едро рогато животно. Не по-малко интересно е името на панонския град Πέσσιον/Песион. Лингвистът Димитър Дечев определя топонима като тракийски, макар да съобщава за съмненията на Вилхелм Томашек. Най-вероятно Πέσσιον/Песион е старият вариант на българското укрепено място Пеща. Което след време прераства в крупно селище, днес познато под името Будапеща.

Столицата на Панония носи името Sabaria/Сабария. То е сродно на тракийския топоним Zburulus/Сбурул – село от покрайнините на Пловдив. Обяснение можем да получим с българските думи сбор, събор, сборище, а и диалектната сбурсъбор. Явно не случайно византийския летописец Йоан Цеца (цит. А.Мошев) поставя равенство между българи и панонци – Πανόνιοι οἱ Βούλγαροι. Както може да се очаква, земите на Скития, там където Помпоний Мела локализира народа *Belgae/Belcae също се срещат тракийски топоними. Там са Παντικάπης/Панти капа, Κοροκονδάμη/Коркон Дама, Ταμυράκη/Таму рака, Παρόστα/Пароста. Те показват прилики с намиращите се на юг от Дунава Capi dava, Uscu dama, Ταμον βαρι, Ostaphos. Обяснение за тези древни  топоними от териториите на Скития и Тракия, получаваме с българските думи копа, дом, тъмен, река, устие.

Явно както е в случая с Панония, така и в Скития, освен присъствие на народ, чието название е близко до това на тракийските бльгии, има също тракийски топоними, обясними на български език. Скития и Тракия имат още един паралел, който показва развитието на етнонима бльгии във форма по-близка до съвременната. Разбираме за това благодарение на епитет на едно божество Вλεκουρος (*Вλεγουρος) – Блегур. Неговото име е регистрирано на посветителски надпис от село Дъждец, Ивайловградско. Акад. Владимир Георгиев смята, че този епитет е с основа ие. *bhleguro-горящ, пламтящ, възпламеняващ и дава за сравнение гръцкото прилагателно φλεγυρός – горящ, пламтящ. Φλεγυρός от друга страна е сродно на тракийския етноним Φλεγύες-бльгии.

На територията на Скития, по-точно в намиращото се в близост до река Волга село Сосновка е намерен друг интересен надпис. На него срещаме посвещението: Θεῳ Ἄρει Вκληκουρῳ. Тук с епитета Вληκουρ е наречен не кой да е, а тракийския бог Арес. Напомням, че Флегий/Φλεγύας – явяващ се епоним на траките, наречени от гърците флегии/Φλεγύες, е син на Арес. Mиграцията на траки в Скития обяснява и култа към изконния тракийски бог на това място. Надписите от Сосновка и Дъждец са от II век и показват, че по това време етнонима Φλεγύες-бльгии вече се е развил в бльгьри/Вλεγουροι. По същия начин древния хидроним Искос се превръща в Искър.

Няма съмнение, че епитета Блегур документиран от гръците като Вλεκουρος (*Вλεγουρος) Вληκουρ е етнически. Тоест принадлежи на народ, който носи име, изключително близко по звучене до нашето народностно име. Даване на етнически епитети на определени божества е нещо добре познато. На бог Зевс са давани етническите епитети Πελασγικος/ Пеласгийски, Καριος/ Карийски, по имената на древните народи пеласги и кари.  По същия начин, по името на хората бльгьри/Вλεγουροι възниква и етническия епитет Вλεκουρος (*Вλεγουρος) Вληκουρ. Остава да видим дали променилите Ирландия болги имат нещо общо с нас. Изучавайки историята на Галия, а и на Британските острови, определени изследователи забелязват прилика между името белги/Belgae в Галия и Южна Британия и народа болги. Или както е наречен от ирландците Фир Болг/Fir Bholg. Обикновено се казва, че се касае за едни и същи хора, които са дошли от изток. Но не се уточнява къде точно е този изток.

Всъщност това се знае прекрасно, като прародина на болгите, в ирландските хроники е посочена земята ни, която по време на Античността е наречена Тракия. Ирландските монаси записали деянията на болгите, смятат, че последното идване на въпросните хора от Тракия е било по времето на Кир Велики – VI век преди Христа. На данните се е гледало сериозно, защото са публикувани навремето в “Енциклопедия Британика”.

Във всяка епоха дедите ни са доказвали, че заслужават да бъдат наричани светли, сияйни. Прощавали са на враговете си, подавали са ръка на слабите, дарявали са знания на ходещите в тъмнина. Това е причината за удивлението на голям брой чужденци, посетили страната ни.

Не съществува друг народ, който да е получил такъв огромен брой положителни оценки от други хора. Редно е обаче ние да продължим делото, започнато от предците ни и да останем верни на името им, следвайки доброто и почтеното. Помагайки на слабите и борейки се с тези, които са станали слуги на пороците и безродието.

Автор: Павел Серафимов, sparotok.blogspot.bg