България

Избори за президент и народни представители

За първи път българите ще избират едновременно президент и народни представители.

Докато президентските избори са редовни, то парламентарните са извънредни и трети в рамките на седем месеца в опит за постигане на ново мнозинство и стабилна подкрепа за реформи в страната.

Социологическите прогнози

са за балотаж на президентския вот и пореден фрагментиран парламент с шест или седем политически формации.

Очаква се оспорвана битка за второто, третото, четвъртото и петото място, в която от значение ще бъдат неуловимите за анкетите преди вота гласове в чужбина.

Предварителните оценки на агенциите

са за избирателна активност между 47 и 58%, което е повече от предишните избори през юли и близо до тази от април.

По предварителни данни на Централната избирателна комисия избирателите по списък са 6 708 189 души. Кандидатпрезидентските двойки са 23, а кандидатите за депутати – 5067, издигнати от 27 партии или коалиции.

По закон гласуването е задължително,

но санкция за нарушение няма. На парламентарните избори отново може да се гласува с преференция – отбелязване на предпочитание за кандидат за депутат, което позволява да се пренареждат кандидатските листи.

Прагът за валидност на преференциите е 7%, т.е. листата ще се размества, ако някой от номинираните е събрал подкрепа от повече от 7 на сто от гласувалите за издигналата го партията или коалиция.

Номерата на партиите, коалициите и инициативните комитети в бюлетината са от 1 до 100, а на кандидатите – от 101 нагоре.

Гласуването започва в 7 ч. и приключва в 20 ч.

Изборният ден може да бъде удължен по преценка на Централната избирателна комисия (ЦИК), ако в 20.00 часа пред изборните помещения има желаещи да гласуват, но най-много с един час – до 21 ч.

Първите прогнозни резултати на социологическите агенции се очакват към 20 ч. днес, официалните резултати от президентските избори – на 16 ноември, а разпределението на мандатите в парламента – на 18 ноември.

изт.