Йордан Камджалов: Промяната на света идва, дори да не сме готови за нея

Стойчо Керев: Каква сетивност ни обгражда днес, маестро Камджалов?

Йордан Камджалов: Ние трябва да възпитаме себе си в качествено нова чувствителност. Човешкото сърце е станало много загрубяло, човешката мисъл е станала многопластова, а тя трябва да е мултипластова. Това важи и за емоционалния свят разбира се. И където се срещне едно абсолютно функциониращо многопластово сърце и абсолютно функциониращо многопластово мислене и един глас, който да може да прояви това нещо, ние ще отидем към едни сфери, които мисля, че човечеството е владеело в много далечното минало. Т.е. става въпрос за един стремеж към нещо добре забравено старо.

Стойчо Керев: Как се отнасяте към теориите за край на сегашната цивилизация и на света?

Йордан Камджалов: Аз нито вярвам в края на цивилизацията, нито в край на света. Ако тази цивилизация в тази й форма и тези й идеали приключи, това би било много добе. Аз лично нямам търпение, ако може още утре да свърши тази цивилизация. Но не и човечеството. Това всъщност е много лесен сценарий. Тепърва ни очакват много отговорности. Аз мисля, че този “край на света” говори за една леност. Напротив – тепърва човек има да се бори за своите идеали.

Стойчо Керев: Можем ли да приемем, че цивилизацията, в която живеем наистина отива към своя край или това е илюзорно?

Йордан Камджалов: Точно затова Европа спешно се нуждае от нов Ренесанс, а България – от ново Възраждане. Това е голям шанс – ние сме поставени точно на този ръб, малко преди големия прилив, на края на отлива. Това е грандиозно, че можем да наблюдаваме това изчерпване на цивилизацията в тази форма, защото само когато една бутилка е празна, можем да започнем да я пълним отново. Това е добрата новина, аз никога не бих изтъкнал това като проблем. За щастие тази цивилизация е изчерпана и за щастие ние можем да почнем да бъде свидетели на новото й “пълнене”.

Стойчо Керев: Какви са нотите, които ще разчетем за тази предстояща  промяна?

Йордан Камджалов: Ние няма да я заменим, тя просто ще дойде. Една цивилизация, в която да се научим да виждаме същественото абсолютно навсякъде и абсолютно във всеки – във всеки един човек, във всяка една трева и във всяко едно цвете дори. Във всяка една звезда, във всяка глъдка въздух, във всяка хапка храна. Тогава ще започнем да имаме съвсем друга комуникация със себе си, с другите хора, с природата и с Космоса. И не мога да си представя, че това е толкова трудно. Защото това са дълбоко естествени неща.

Стойчо Керев: Страховете, които обладават човешката душа ще позволят ли раждането на новия свят?

Йордан Камджалов: В една такава нова цивилизация и култура аз мисля, че ако ние се прекланяме пред другия човек, няма как да сбъркаме. Човек може да се преклони само пред някого, пред когото не се страхува, има пълно доверие и на когото вярва. Човекът е космическо същество, във всеки има нещо божествено. Аз мисля, че ние тепърва ще преоткриваме човека. Приключването на тази карикатура на човека, на която сме свидетели е нещо много празнично. Ние трябва да отпразнуваме, че нещата се променят. Промяната е свързана с една скъпа цена, но какво лошо има да си я платим тази цена. Ние хем искаме нова форма на човешки отношения и на цивилизация, хем не искаме да плащаме за това нещо. Това е един абсурд. Отново говорим за леност, страх, нерешителност и неразбиране. Това е така и на микро и на макро ниво. Нали знаем, когато Ботев е дошъл в България какво е станало. Колко човека го подкрепят? Колко човека послушаха Ботев и колко – страха?

Стойчо Керев: Маестро, можем ли да смятаме, че сме звездни същества, част от Вселенския разум?

Йордан Камджалов: Няма съмнение, че нашият дом и нашето бъдеще е Космосът. И това е мнението на всеки средностатистически високоинтелигентен човек. Първо да се мисли, че Земята е отделена от Космоса е смешно. Второ – да се мисли, че хората не са заедно е един фактологически и физичен абсурд. Да се мисли, че ние не сме произлезли от Космоса е нелепо. И да се смята, че вътре в нас и във всяка наша клетка няма космически прах от създаването на Вселената е просто липса на информация. Така че ние сме в Космоса и Космоса е в нас. Никой не може да ни раздели. Някой може да ни казва, че сме разделени, но това просто е чиста форма на невежество, нищо повече.

Стойчо Керев: Как да открием звездния тон в тази силно зашумена среда от информация?

Йордан Камджалов: Защото за тези неща наистина се говори от хиляди години. Има толкова много информация натрупана на Земята, но тя не е приложена. Аз мисля, че разликата е точно в приложението. На човечеството не му трябват нови форми и нови информации. Аз съм диригент и казвам, че ние не се нуждаем от нова композиция, ние се нуждаем от нова интерпретация. Не се нуждаем от нови мисли и думи, ние се нуждаем да приложим това, което вече имаме. Всяка една дума, чувство или звук битува в различни октави. Когато кажем думата любов, за някой тя е нищо, за друг любов е цялата Вселена. Една и съща дума битува в безброй октави и измерения. Т.е. ние просто трябва да октавираме с материала, с който в момента разрполагаме като човечество.

Стойчо Керев: Знам, че се увличате по астрономията в Хайделберг, какво си казвате в този изследователски център?

Йордан Камджалов: Светът тепърва започва. Ние живеем в една много млада Вселена на 13,7 млрд. години. Вселена, която е създадена доста скоро, но душите ни са вечни. Ние живеем във вечността. Нашата планета тепърва започва да се развива, ние тепърва ще я преоткриваме. Изследваме най-периферни галактики и системи, но не знаем реално какво има в центъра на нашата планета. Знаете, че аз се занимавам и с астрономия в Хайделберг, където се намира най-големият институт по астрономия в Германия и често разговарям с моя професор там. Ние наистина не знаем какво точно има вътре в нашата планета, не познаваме Земята.

Често съм разговарял и с него и относно края на света. Тези представи наистина са смешни за сериозните учени. За щастие бъдещето на нашата Вселена не ни е ясно. В момента, както знаем, Вселената е много много по-голяма, отколкото в началото на нашия разговор. Тя е по-голяма с всяка изминала секунда. Огромни хоризонти и предизвикателства има пред човечеството и именно в тях трябва да е най-голямата ни радост. Това трябва да бъде стимул да живеем. Да говорим за край е много удобно, несериозно и повърхностно. Ако говорим за трансформация и за смяна на октавата – да това ще дойде, независимо дали ние искаме или не. Промяната и развитието са закон. Те ще се случат и без нас и това е хубавата новина.

Стойчо Керев: Мнозина автори твърдят, че живеем в последните времена и че провидението чука на вратата? Дали това е така наистина?

Йордан Камджалов: Да, най-вероятно ще има тежки дни и събития на Земята, да ще има страдания и смърт. Имало го е преди, има го сега, ще го има и в бъдеще. Но ние сами си ги докарваме нещата. Те са функция на нашия начин на живот, на нашия начин на мислене и на нашите постъпки. Промяната на този свят и на това човечество е в тръгването в посоката на разбиране къде живеем. Ние не сме благодарни на планетата, не сме благодарни на съседа за това, че той диша заедно с нас, не сме благодарни на краката ни, че вървят, на мозъка ни, че мисли, че имаме очи, с които гледаме. И докато не се научим да сме благодарни за всяко едно нещо и съзнателно да вървим, мислим и чувстваме, значи сме още в много начален стадий. Тепърва ще се учим на тези неща. И онази промяна ще дойде, когато разберем кой стои до нас, кой стои вътре в нас и на каква красива малка, нищожна по обем планета живеем. И на тази нищожна планета ние сме обявили, че има глобални проблеми. Това също е парадокс. Не може на една прашинка да има глобални проблеми. Аз мисля, че това пак е част от нашето его. Ние искаме да покажем калко сме важни, сякаш от нашата планета зависи цялата Вселена. Има дори доста такива холивудски продукции, представящи нещата по този начин.Така че…. все пак хубавото предстои.

Участвайте в кампанията по набиране на средства за новия сезон на телевизионните епизоди 2017/2018 година. Използвайте бутона Donate или посочената сметка в раздел “Подкрепи Новото познание”.

Научете повече за дарителската кампания и банковите сметки на проекта.