Съзнание

Как да не се изгубим в процеса на просветление?

Твърде много от нас се намират в отчаяние. Събитията с пандемията направиха света напрегнат и в очакване на промяна.

Ние все още не сме вникнали в тъмната страна на ограниченията. Не сме се примирили с тях, а вече ни говорят за още ограничения от есента. Тогава как да бъдем душевно „центрирани“, след като постоянно тровят умовете ни?

Как да не се изгубим в процеса на просветление?

Какво да правим от тук нататък и как да се приспособим към реалността? Какво следва от многото въпроси, които нямат отговори?

Отвъд пашкула. Отвъд тъмнината на душата. Отвъд процеса на посвещение има място, наречено Лабиринт на Просвещението, тръдят езотеричните текстове.

Пътуването, търсенето, чувството за знание, любопитството и въображението са стратегии, които един просветен е добре да използва в този момент.

Непрекъснато търсене на най-автентичната същност е крайната цел

Това не е цел, която да бъде изпълнена. Това не е цел, която задължително е добре да бъде постигната. Това е еволюция, която настоява да бъде преживяна. Това е приключение в момента. Това е пътуване.

Това е процес на възходи и падения в страховитата криза, в която леко попадаме.

По ирония на съдбата, най-добрият начин да намерим автентичната си същност, е да се загубим. Когато сме в състояние на загуба, откриваме самота. А тя е велик учител.

Самотата е блаженство. Тя е единство и благодат, взаимозависимост и свещено пространство.

Загубата на ориентир

Човек лесно може да се загуби. Той лесно може да се обърка в търсенето, знаците и превратностите.

След като нашата индивидуалност е преодоляла взаимозависимостта, можем да продължим малко по-уверено напред.

Добре е да се изгубим докато сме в процес на търсене и се намиране, защото само така осмисляме какво се случва около нас.

Може да се почувстваме объркани, претоварени, пълни с въпроси и в постоянно състояние на страхопочитание от властта, но е добре да се замислим сериозно за нас.

Колкото повече се адаптираме към собственото си самоусъвършенстване и колкото повече преодоляваме предишното си аз, толкова повече осъзнаваме колко е невъзможно да бъдем съвършени или напълно просветени.

Загубвайки се, ние сме смирени, това ни държи на земята. Държи ни в постоянно състояние на търсене, така че да можем по-добре да оценим красотата, да уважаваме парадокса, да сме отворени към нови преживявания, да бъдем гъвкави и приспособими.

Няма място за страх

Няма място за мисленето, което ни кара да „не се докосваме”. Няма място за липса на въображение, което да ни пречи да „не вървим по целия път”. Няма място за „Страхувам се.“

Затова е добре да сме просветени с кураж в сърцето и да не забравяме кои сме ние. Да сме „наясно с търсенето“ е повече от предизвикателство днес. В него ще откриете приключение, глад, страст, любов и вид кураж, който се размножава.

И тъй като нашата цел е да открием най-автентичната си същност, да търсим е единственият начин да бъдем „намерени“.

Източник: Fractal Enlightenment