Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

Как да подобрим реалността на нашето изцеление?

от Laurine Koenig

Искрено бих желала да засегна тема, която изследвам с много страст и която ме кара да разсъждавам задълбочено през последните години, а именно: начина, по който мислим за здравето ни, грижите за тялото и реалността на изцелението. 

Лекар, лекарства, ваксини – какво да правим?

Независимо дали става въпрос за грип или по-тежко заболяване, първият рефлекс на много хора често е един и същ: посещение при лекар и приемане на лекарства. 

Добър рефлекс, ще ми кажете и никога не бих ви отвърнала да не го правите, защото това е първата стъпка към поемането на контрол над здравето и следователно над благополучието ни.

За съжаление, често това е първата и последната направена стъпка от мнозина сред нас. Други от своя страна предпочитат алтернативата ваксини и действат веднага.

Какво става в действителност, след като сме стиснали ръката на лекаря?

Ние изказваме ясно гласната “ааааа”  и горди напускаме кабинета, и тогава бихме могли да твърдим, че това е само началото.

Какво означава да се погрижим за здравето си?

Да се погрижим за себе си е прагматично действие и представлява могъщо средство, като например приемането на хапчета.

Ако се позовем на литературната дефиниция (Larousse- fr), да положим грижа означава “осигуряване на необходимите грижи за лечението и подобряване на здравето на някого ”, както и  “опит  да се премахне болест чрез грижи и лекове“.  

Медицинската сестра може да ви осигури грижи, но вие – вашето тяло и ум – ще лекувате заболяването. 

В горното определение осъзнаваме, че ние третираме болестта като нещо, което трябва да бъде елиминирано. С други думи, разглеждаме болестта като нещо вредно, безполезно и тревожно, което е нужно просто да изкореним.

Но какво всъщност е нужно да изкореним ?  

Ние продължаваме да се насочваме по-често към  симптомите, отколкото към причините.

Когато изпитваме главоболие, за нас е много по-естествено да се опитаме да се освободим от напрежението във врата или под слепоочията,  отколкото да оставим  екрана, пред който сме останали с часове. 

Мислим ли спонтанно  да си дадем почивка или да потърсим какво в диетата ни причинява главоболие?

Този начин на действие се е превърнал в рефлекс. Лекуваме симптомите, без да се запитаме „защо хванах грипа по това време?“

Така че, нека зададем и другите въпроси:

Имахме ли нужда от почивка? Беше ли това срив на имунната система? До колко лошата новина, която научихме преди няколко дни, месеци, години ни нарани?  Имахме ли нужда от някого, който да се погрижи за нас?

Лекарите със сигурност се грижат за нас.  Независимо дали са общопрактикуващи, физиотерапевти, хирурзи, психиатри, терапевти – те ни предоставят грижи, съвети или предписват лекарства. 

Това означава, че ако схематизираме тази реалност, попадаме на следния механизъм: единият човек е активен (лекарят), а другият – пасивен (пациентът).  А това незабавно ни освобождава от нашата собствена отговорност (не да поемаме чувство за вина, а ангажираност към себе си и към силата ни на действие!).  

Терапевтите ни подават начини и потенциални решения. И тяхната роля спира тук.  Те не ни лекуват, защото изцелението е личен процес, а не средство. Този процес зависи от нас: ние поемемаме по пътя да бъдем активни. 

Ние поемаме отговорността за нашето изцеление

Какво означава да се лекуваме ?

Както споменахме, изцелението представлява процес.  Да се лекуваме препраща към отношението ни към болестта.

Моделът на класическата медицина ни превърна донякъде в пасивни зрители на нашето здраве.  Получаваме грижи, “отваряйки човчици”, за да бъдем нахранени. 

Но ние сме единствените, които можем да поемем юздите на нашето благосъстояние, да проникнем дълбоко в себе си, да открием първопричините на болестите ни, да култивираме борбено състояние на ума и да задействаме механизма на дълбоко изцеление.

Лекарите, различните терапевти и нашите роднини са много добри асистенти, но те не са главните герои в нашата история.

Една от първите стъпки, за да си възвърнем силата, е може би да разгледаме болестта като посвещение, през което преминаваме.

Това ще ни даде възможност да разберем, че болестта е послание, учение, които ни говорят и предупреждават за нещо. 

Тук говорим за цялостен подход за разглеждане на психоемоционалните аспекти и физическото увреждане като информация, изпратена от нашето подсъзнание. 

Разбирайки откъде идват нашите болки и лекувайки произхода им (скръб, гняв, травми и т.н.), ние напредваме значително.

Освен това, да бъдем психологически активни участници е вече нещо огромно!  Всъщност, когато решим да поемемем отговорност за здравето си, ние вече сме навлезли в опита на лекуване.  

А какво, ако наистина имахме способността за самолечение?

Разбира се, тази точка трябва да се приеме с голямо внимание.  

Това не означава да се лекуваме, без външна помощ,  грижи или наставления. Това би било лудост.

От друга страна, да се намираме в контекст  на медицинска помощ не означава, че е необходимо да се изостави всякаква работа, свързана със самолечение. 

Днес науката показва чрез различни изследвания, че притежаваме способности за самолечение.  Като начало, това е начинът, по който реагираме при съобщаването за тежко заболяване.

Реакцията ни вече дава посочва за шансовете за възстановяване: колкото по-добре реагираме, толкова по-вероятно е да се излекуваме статистически. Това също не трябва да се приема за закономерност.

Нашето отношение, както и това на близките ни работят като самоизпълняващи се пророчества. 

Нашите вярвания, мисли и среда влияят на реалността и физическото ни тяло.

Ако искате да разберете защо, препоръчвам ви да прочетете “Биологията на вярванията” от Брус Х. Липтън.

Способността ни за самолечение не спира дотук: интензивната медитация лекува болести, които по-рано се смятаха за неизлечими.  Наред с други неща, интензивната медитация помага за намаляването на размера на амигдалата- стресовият център в мозъка ни. Съществуват множество практики за самолечение, наследени от нашите предци . 

Може би е дошъл моментът  да ги изследваме обстойно ?  

Например, при шаманизма е препоръчително всеки ден да формулираме молитви, обръщайки се към болестта  и давайки й разрешение за напускане на същността ни.  Следователно, в допълнение към това, което предлага класическата медицина, бихме могли да изразяваме собствените ни лечебни намерения всекидневно.  

Важно е да се опитаме да не се съмняваме,  защото рискуваме да загубим предимствата на тези практики.  

Кризите в процеса на изцеление – говорим ли за това?

Когато навлезем в процес на участие в изцелението ни в средносрочен или дългосрочен план, понякога оставаме с подвеждащото впечатление, че нищо не се подобрява и че, всъщност, регресираме.

Това не е задължително лош знак! 

Говорим за стъпка назад с цел засилване за по- силен скок.  

Когато се интересуваме от проблема, ние “се потапяме в него” и, поради тази причина, го изживяваме интензивно.  Всичко се ускорява и симптомите могат да се покажат рязко на повърхността, защото най-накрая си позволяваме да ги усетим и, най-накрая, развиваме пълна осъзнатост за тяхното присъствие.  

Този период е известен като “лечебна криза”. 

Именно това е знакът, че не трябва да спираме дотук!  

Ако положим усилия да се задържим здраво и продължим, ползите скоро ще се усетят.  Трябва да докоснем дъното, за да можем да се изтласкаме и стигнем до повърхността.

Бъдете внимателни и преценявайте разумно: ако симптомите ви силно се влошат, консултирайте се с лекар, защото, разбира се, можете  да се объркате.

Готови ли сме да оздравеем ?

Всички ние имаме пълното право да не пожелаем да се излекуваме или да не се чувстваме готови за целия този процес.  

Психологията ни е сложна и “най-удобните” ситуации не винаги са най-полезни за здравето ни: ако в младостта ни сме страдали от силна липса на грижи, е възможно да търсим нежната енергия на грижата, която получаваме “благодарение“ на дадена болест.  Можем също да се страхуваме да се подобрим, защото сме убедени, че заслужаваме да се чувстваме зле. 

Също така не е нужно (и дори бих казала, че не трябва) да принуждаваме някого да се лекува: това ще даде слаб или нулев резултат.  Както вече беше обяснено по-горе, лечението изисква психологическа активност и ангажираност.

Всеки има свой собствен път

И ако този на някого включва преминаване през препятсвие без реакция, тогава би трябвало да се опитаме да уважим направения избор.  

Приемането на болестта и поемането на отговорност спрямо нашето собствено изцеление е неразделна част от пътуването през битието ни.  

Но следва да приветстваме избора и маршрутите на всеки един човек.

Това не означава, че трябва да изоставим близките ни, без мотивация или подкрепа.

Но е нужно да се опитаме да разграничим и разберем нешата, такива каквито са.

Източник: aliceetshiva.fr, auteur Laurine Koenig

Участвайте в кампанията по набиране на средства за новия сезон на телевизионните епизоди 2019/2020 година. Използвайте бутона Donate или посочената сметка в раздел “Подкрепи Новото познание”.

Научете повече за дарителската кампания и банковите сметки на проекта.