Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

Как да развържем тежките възли на миналото ни?

Минало има всеки. Миналото присъства в нас по два начина.

1. Това може да са събития, които са се случили с нас, повлияли са ни, но след това са изгубили своето значение, разтворили са се както храната, която ядем.

От нея се строи нашето тяло, но ние преставаме да я забелязваме веднага след като тя влезе в състава на нашата плът, нашата кръв, нашите мускули, нашия живот.

2. Но миналото също така присъства в нас и под формата на нерешени проблеми, сънища,  нощни кошмари, спомени, срещи от един или друг вид.

Или в чужди истории, в които неочаквано се натъкваме на описанието на нашите собствени обстоятелства и се ужасяваме, че се налага да ги преживяваме отново.

Това е онова минало, което не е станало наша плът, а по-скоро съществува като непреживяно, „неусвоено“ и поради това − чуждородно травматично включване.

Какво ще стане, ако погледнете лицето му и се запитате:

− Дали сега съм този човек, който тогава постъпи така, или не?

Ако съм останал същия, то това е не минало, а мое настояще и трябва да бъде изживяно по един или друг начин.

В спомените ни на нас ни се отдава да възкресим миналото си докато не решим всички възникващи проблеми.

Докато не срещнем ситуацията от миналото лице в лице, докато не разрешим този или онзи въпрос, той настойчиво ще се връща под формата на тревожещи спомени, нощни кошмари или образи.

Как да преживеем отново, как да се отървем от онова, което ни тревожи?

Антоний от Сурожски пише:

„Да приемеш това, че миналото така дълбоко те тревожи, като милост Божия.“

Когато си спомняте дадено събитие,  опитайте се да се върнете към обстоятелствата по онова време и да преживеете това събитие отново, но да преживеете въз основа на новия опит, опита от преживените години. След това си задайте следния въпрос:

− Бих ли направил същото сега, бих ли изрекъл същите думи, както преди пет, седем, четиридесет години?

И трябва да се поставя този въпрос дотогава, докато не можете да кажете с цялото си същество не само от страх.

Но въз основа на целия си житейски опит, на цялата придобита в годините зрялост: „не, оказвайки се в предишната ситуация, аз не бих постъпил(а) така; с целия си ум и с цялото си сърце, с цялата си воля и плът се отричам от това, предишният „аз“ умря.

Един човек отишъл при свещеника и каза: „Имам такъв проблем: преди много години постъпих зле.

Мога да разкажа за своя грях или постъпка, но не мога да се покая не защото не ги признавам за грях, а защото имам абсолютно ясно чувство: човекът, който постъпи така преди двадесет – двадесет и пет години – не съм аз.

Аз вече не съм този човек. Този човек умря − мога да опиша неговите действия, но не мога от свое лице да произнеса за него покаяние, защото аз − не съм него“.

НП/2019

Участвайте в кампанията по набиране на средства за новия сезон на телевизионните епизоди 2017/2018 година. Използвайте бутона Donate или посочената сметка в раздел “Подкрепи Новото познание”.

Научете повече за дарителската кампания и банковите сметки на проекта.