България

Какво казаха магистратите за понятието пол в България

Понятието „пол“ по Конституция трябва да се разбира само в биологичния му смисъл,

а държавата няма задължението да зачита правно самоопределяне на хората към различен от биологичния пол.

Това се посочва в решение на Конституционния съд, взето с 11 гласа „за“ и едно особено мнение.

„Принципите и разпоредбите на действащата Конституция не позволяват да се изведе позитивно задължение на държавата да зачете правно самоопределянето на лицата към пол, различен от биологичния.

То е несъвместимо със съдържанието на конституционното понятие „пол“ като основополагащо за конституционната и законова уредба на брака и семейството“, пише в решението си съдът.

Магистратите анализират вложеното традиционно разбиране

за понятието „пол“ в Конституцията – само биологичното, основаващо се на половата бинарност, семейните отношения, конституционната закрила на майчинството и българските традиционни ценности и по-конкретно с основната религия, изповядвана от преобладаващата част от българите – Източноправославното вероизповедание.

Конституционният съд приема, че при разглеждането на понятието „пол“ в контекста на историческата и духовна традиция и ценностните разбирания на българското общество, законодателят е вложил в понятието, съответно и в Конституцията, разбирането единствено за биологичния смисъл, при който полът се определя от генетични фактори, наследени от родителите, и обуславя репродуктивното поведение на индивидите.

Конституционните съдии обобщават, че начинът, по който държавните органи в системите на различните власти ще приложат това решение при осъществяване на функциите си.

То ангажира тяхната конституционна и законова компетентност, но при зачитане на даденото от КС задължително тълкуване, според което в българската конституция (а следователно и в българското право) понятието „пол“ като обуславящо личния и семейния статус на гражданите има само биологично съдържание.

За транссексуалните да се произнасят съдилищата

В решението на няколко пъти се цитира и произнасяне на съда за Истанбулската конвенция, както и решение на КС от 1992 г., в което е прието, че полът е признак, който не се изменя във времето.

Според Конституционния съд половото самоопределяне може да бъде основание за промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол единствено в граничната хипотеза, при която поради отклонения от типичните комбинации на половите хромозоми (ХХ при жените и ХУ при мъжете) лицето притежава отличителни полови белези и на двата пола, следователно половата принадлежност не е биологично детерминирана.

Състоянието се определя като интерсексуално

Такава промяна не би била в противоречие с разбирането за „пол“, заложено в Конституцията и основаващо се на половата бинарност, обясняват съдиите.

Дали обаче действащото българско законодателство разполага с необходимата регламентация, не е в компетентността на КС, а на съдилищата в системата на съдебната власт. С други думи – те ще решават как да се произнасят по такива дела.

При отсъствие на законова уредба по въпроса единствено законодателят в лицето на Народното събрание е компетентен да вземе решение дали да има такава и да заложи в нея включително критериите, въз основа на които се вписва пола на интерсексуалните лица в актовете им за раждане, посочват още съдиите.

НП/2021/Дневник