Съзнание

Какво можем да научим от Ацтеките за най-ценното в живота?

Ако ви попитат дали бихте искали да сте щастливи, повечето от вас биха отговорили положително. И ако ви попитат дали искате да имате деца, отговорът най-вероятно би бил същият. 

Но ако проучванията показват, че отглеждането на деца прави повечето хора нещастни. Тогава колко от вас отново биха искали да имат деца?

Сигурно няма да се разубедим от създаването на семейство 

Това ни разкрива една истина, която Ацтеките са знаели добре. Да спрете да търсите щастието, защото то не е това, което всъщност искате. Ние не изграждаме живота си около приповдигнати емоционални състояния. 

Това, което искаме е стойностен живот и сме готови да правим саможертви, дори временно да загубим щастието си. 

Преди появата на испанските конкистадори Ацтеките имали богата философка култура.

Има множество томове, записани от християнски свещеници в кондики. Те могат да бъдат сравнени с идеите на философите от Древна Гърция, най-вече Платон и Аристотел. 

Според тях щастието идва с изграждането на други качества, като самодисциплина или кураж. Естествено различни неща правят различните хора щастливи. Но Аристотел вярвал, че разумът бил

Ключът към някакъв вид обективно щастие

Както гърците, така и ацтеките търсели пътя към добрия живот. Но те не го търсели в разума. Те го търсели извън тях самите.

Вярвали, че Земята е място, на което хората са склонни да грешат, където плановете могат да се провалят и понякога приятелствата се разпадат. 

Добрите неща често вървят ръка за ръка с нещо друго, което не желаем. В един от текстовете на ацтеките майка казва на дъщеря си: „Земята не е добро място. То не е щастливо място. А щастието често идва с болката.“ 

Всичко това може да звучи малко мрачно. Но разпознаваме истината в тези думи. Това, което философите на ацтеките искали да знаят е как да живеем, знаейки че болката и мимолетността са неделими компоненти от живота. 

Според тях той трябва да бъде изпълнен със значение. Думата, която ползвали, била „neltiliztli”.  Тя означава „корени“, но също така и „истина“ и „доброта“ в по-широк смисъл. Те вярвали, че истинският живот е добрият живот. 

Той можел да бъде постигнат на 4 отделни нива. 

Характер 

Първото ниво се отнасяло към характера. Най-общо казано значимият живот започва от тялото на индивида – нещо, което европейската традиция е пренебрегнала.

Ацтеките имали всекидневна програма за поддържане на тялото си, като упражненията наподобявали тези при йогата. 

Психика 

Да постигнем баланс между сърцето, източника на нашите желания и лицето на отсрещния човек, източник на нашата преценка. 

Роля в обществото 

На третото ниво социалната роля на човек придавала значимост на живота. Тези социални очаквания свързват един с друг хората и помагат на обществото да функционира. Ако се замислите, повечето ни задължения са образувани в резултат на тези роли. 

Бог 

Ацтеките вярвали, че „бог“ е природата – създание, чието присъствие се манифестирало в различни форми. 

Животът, воден по следния начин, ще хармонизира тялото, ума, социалната ни роля и удивлението към природата.

Такъв живот за ацтеките бил нещо като танц, при който трябва да внимаваме с опасния терен. Удоволствието е нещо, което ако го имаме може и да намерим по случайност. 

Разтълкуването на такава философия по-скоро окуражава да оспорим представите, които имаме за „добрия живот“. От друга страна насърчава да разсъждаваме над идеята, че това да правим нещо стойностно е по-важно от това да му се наслаждаваме

Aeon