Съзнание

Какво научават душите от библиотеката на Акаша?

автор: Едгар Кейси

Търсейки определена информация за даден индивид или събитие, подсъзнанието може да функционира на много нива или в различни измерения.

Много тълкувания говорят

за съществуването на раз­лични аспекти, в рамките на които хора като Едгар Кейси намирали своята сфера на комуникация, населена от души на различни нива в зависимост от степента им на развитие.

За Кейси духов­ната настройка на всяка от тези души е била реалност. Всеки един духовен обект или земна душа преминава през земния план, изоставя в този план състоянията, които са впечатления на душата или духовния обект на индивида.

Така това става реалност, същински факт в материалния свят. Тялото в психическо или подсъзнателно състояние е способно да достигне всички подсъзнания, стига да бъде насочено чрез упътване.

По такъв начин Едгар Кейси

веднъж събужда спомена си за преживяването, свързано с получаването на информация:

„Видях самия себе си като малка точица извън физи­ческото си тяло, което лежеше неподвижно пред мен. Оказах се обкръжен от мрак и изпитах чувство на ужасна самота. Изведнъж видях източник на бяла светлина. Започнах да се движа след светлината, знаейки, че трябва да я следвам или ще се загубя.

Когато се движех по този път от светлина, аз посте­пенно започнах да усещам различните нива, през които преминаваше движението. На първото ниво се намираха неопределени, ужасни форми, гротескни форми, подобни на тези от кошмарите.

След като преминах оттам,

от двете страни започнаха да се появяват безформени подобия на човешки същества, на които беше увеличена по някоя част от тялото. Отново имаше смяна и аз видях форми със сиви качулки, движещи се надолу.

Постепенно те станаха по-светли на цвят. Тогава посоката се смени и тези форми тръгнаха нагоре и цветът на наметалата бързо стана по-светъл“.

С придвижването започнах да чувам

звуци, първо нечленоразделни шумо­ве, после музика, все по-силна и пеене на птици. Имаше все повече светлина, цветовете бяха станали много кра­сиви и всичко беше хармония от звуци и светлина.

Съвсем изведнъж аз влязох в залата със записите. Това е една зала без стени, без таван, но бях способен да видя възрастен мъж, който ми подаваше голяма книга, запис на индивида, за когото търсех информация“.

Този, който дава и е живот

и намира това като отделна, определена, интегрална част от повечето души.

Според него всяка душа независимо от живота си в тленната телесна форма оставя запис. Тя може да напредва в развитието си, но може и да се връща назад. Тя упражнява свободната воля, дадена й от Бога за добро или за лошо във всяко земно появяване.

НП/ Ed. Cayce A.R.E.