Какво става след смъртта, тя ли е краят на всичко?


Колко кратък е живота между люлката и гроба. Детство, тийнейджърство, зрелост, старост –  всичко свършва сякаш за няколко години. Смъртта идва при всички. Факт.

Тя не прави разлика между статута, ситуациите, пола, възрастта или постиженията. Тя почуква на вратата като неочакван гост.

Ето защо най-големият въпрос остава. Как би могъл човек да знае какво става след смъртта? Дали тя е краят на всичко? Или има ли живот след смъртта?

Дали смъртта е краят на пътя?

Какво се случва, когато човек умре? Смъртта ли е краят на всяко съществуване? Или тя само променя начина на съществуване?

Всяка религия вярва в живота след смъртта. Християнството, ислямът, индуизмът и всяка друга религия като цяло вярват в живота след смъртта. Само системите, които отричат ​​Бога, отговарят отрицателно.

Вярващите в Бога знаят, че има място на съвършен мир и радост за добрите хора или място на крайна болка и мизерия за лошите. Животът след смъртта се определя от начина на живот изживян на земята.

Има ли доказателства, за да приемете идеята за живот след смъртта? Определено има!

Ето няколко:

Всеобщото свидетелство на човечеството. Почти всяко племе и хора, културни и некултурни, образовани и необразовани, древни и съвременни, мъже и жени вярват в живота след смъртта. Откъде е дошла тази концепция? Тогава как човека е получил тази идея?

Това е най-старата идея записана в съзнанието на човечеството. Всички усилия философски и научни, не успяха напълно да изкоренят вярата в безсмъртието на човека.

Историята дава свидетелства за безсмъртието. Всеки студент по история и археология ще се съгласи, че човечеството винаги и навсякъде е вярвало в безсмъртието и в живота след смъртта.

Пирамидите в Египет и в други държави свидетелстват за този факт. Техните религии и заклинания показват вярата им в живот след смъртта.

В египетската „Книга на мъртвите“ има молитви и формули за водене и защита на мъртвите в отвъдния свят.

В индуизма смъртта се смята за временен край, тъй като душата ще се върне, след като поправи курса си в друга физическа форма.

Будистите вярват в съществуването на двадесет и четири небеса. Те имат много молитви и церемонии, които строго съблюдават, за да помогнат на мъртвата душа.

Вавилонците вярвали, че милостивите сред боговете ще възвърнат живота на мъртвите.

Персите били сигурни, че голото тяло на мъртвите ще бъде облечено с небесната светлина.

Как възниква тази идея и вяра в живота след смъртта?

Атеизмът и агностицизмът нямат разумен отговор. Но Бог е поставил съвест или душа във всеки човек.

Логически съображения. Логично погледнато, безсмъртието на душата е най-разумното нещо, в което трябва да вярваме.

Законът на природата е живот от смъртта или сътворяване от унищожаване. Ако зърното от пшеница остане такова каквото е – то няма да се възпроизведе.

Но ако падне в земята, ако бъде погребано в почвата и бавно умре, от него излиза ново растение. В един сезон то трябва да умре, за да се появи в друг сезон.

Науката ни учи, че нищо не погива. Теорията за запазването на енергията позволява само промени в състоянието и комбинации. Макс Мюлер казва: „Без вяра в личното безсмъртие религията е като арка, положена само на един стълб или мост завършващ в бездна.“

Човекът е същество състоящо се от тяло и душа-дух. При смъртта духът-душа се отделя от тялото. Тялото се завръща към земята. Но къде отива духът-душа?

Отговорът „Не отива никъде“ не е отговор. Определено отива някъде. Духът-душа действа активно в тялото: разумно мислене, логично решение, съзнателно поклонение, морално поведение и т.н. Внезапно те са престанали да съществуват.

Нелогично е да вярваме, че и душата спира да съществува. Та нали материята и енергията не могат да бъдат унищожени.

Дори тривиалното мислене на човека зачита факта на живота. Ако няма живот след смъртта и ако животът спира да съществува под някаква форма и някъде, каква е целта да живееш в болка, агония, мизерия, бедност, болест и психично заболяване?

Какъв може да е най-великия акт на доброта, който науката може да направи за човечеството, за да облекчи всяко нещастие? Не е ли това именно  смъртта?

Никой разумен човек не би помислил така. Защо? Защото смъртта не е краят на живота. Тя само променя формата на съществуване. Животът продължава!

Нормалният копнеж на човека е да живее въпреки страданието. Хората предпочитат да страдат дори от крайна болка, но да живеят, вместо да умрат и да облекчат болката.

Защо 99-годишният пациент с рак изпитващ непоносима болка търси убежище в болници, за да продължи живота си малко по-дълго. Изглежда, че такива хора не са готови да се изправят пред смъртта. Не са готови да посрещнат съдбата след смъртта.

Логичната опция

Има само две разумни възможности за човека след смъртта: пълно унищожаване на живота без никакво съществуване и отговорен живот след смъртта. 

Ако няма живот след смъртта, значи няма „нито печалба, нито загуба“ от сегашния ни живот на земята.

Защо тогава хората търпят всякакви страдания, когато могат да прекратят всичко като изберат смъртта? Но никой не избира смъртта. Вместо това, всеки иска да живее по-дълго. Защо?

Другата възможност е да живеем отговорно на тази земя.

Тъй като има живот след смъртта, чието качество се определя от начина на живот тук, човек се надява да коригира грешките си от днес, като утре живее по-добре, за да спечели рая след смъртта.

Затова човек би понесъл по-скоро болка, но да живее един ден по-дълго.

И така, какъв вариант е разумно да се избере? Живейте отговорен живот днес, така че ако има живот след смъртта да не сте на загуба. Той можеше да се наслаждава на вечно блаженство. Ако няма живот след смъртта, накрая няма да загуби нищо. 

По-добре е да вярвате в живота след смъртта и да живеете трезвен, разумен и морален живот, така че живота ви след смъртта да бъде възнаграждаващ.

от Нихил Якоб


Участвайте в кампанията по набиране на средства за новия сезон на телевизионните епизоди 2019/2020 година. Използвайте бутона Donate или посочената сметка в раздел “Подкрепи Новото познание”.

Научете повече за дарителската кампания и банковите сметки на проекта.