България

Календарът по който живеем е най-голямата заблуда. Не вярвате ли?

Най-старият календар в света е българският

Прабългарският календар е слънчев. Годината е започвала в най-късия ден.

Този ден не е участвал в никой месец, не е включен и в никоя седмица. Той е бил самостоятелна календарна единица – нулев ден, Ени-Алем.

Сега се нарича Енин ден или Eднажден. Останалите 364 дни от обикновената (невисокосна) година се разпределяли в четири еднакви тримесечия (сезона) по 91 дни или 13 седмици.

Това е позволявало годината, както и всеки сезон, да започват винаги в неделя – първия ден от прабългарската седмица.

Първият месец от всеки сезон има 31 дни, останалите два – по 30. Всяка четвърта година (като се изключат някои корекции, за които ще стане дума по-късно) е високосна – от 366 дни. Тя се различава от обикновената единствено по това, че след шестия месец съдържа втори нулев ден (Ени-Джитем).

Българският календар е по-точен от Григорианския календар

и само с няколко секунди се различава от астрономическия календар. Когато България е била Велика България, всички са се водили по нашия календар.

Ние сме имали икономическото, политическото, властовото влияние върху народите и сме пренесли своята интелектуална мощ и култура.

Древнобългарският календар е най-съвършеният в света

През 1976 г. ЮНЕСКО обявява древнобългарския календар за най-точния в света.

Учените от ЮНЕСКО били поразени от гениалното решение на математическата задача с трудното число – 365.

Нещо повече – древното българско летоброене предлагало същото просто правило и за високосния 366-и ден, който окончателно победил дори претендиращите за съвършени календари.

Римската империя и времето

В I век пр. н. е. Римската империя натрапила на завладените народи Юлианския календар,  използван през следващите 1600 години в повечето европейски страни.

В него  времето между две последователни пролетни равноденствия е 365,25 дни.

Дробната част се компенсира, като една на всеки четири години има с един ден повече (високосна година). 

Папа Григорий XIII искал Великден винаги съвпада с деня на пролетното равноденствие.

Той настоява да се премахне десетдневната грешка (по юлианския календар всяка година не достигали  11 минути и 14 секунди), и да се променят правилата за високосната година.

Затова през  1582 г., бил въведен  Григорианския календар.

В него  годините кратни на 100 не са високосни (с изключение на годините, кратни на 400).

На всеки четири века се пропускат три високосни години, а средната продължителност на годината е 365,2425 дни. Той се използва и днес.

Немският историк Хериберт Иллиг (Heribert Illig) изследвал проблема с фалшифицираните документи от Средновековието.

З00 липсващи години от историята

Според него римският император Ото II, папа Силвестър II и византийският император Константин VII са отговорни за преместването на европейския календар с 300 години. 

Иллиг открива някои странни факти и в историята (напр. Константинопол е основан през 558 г., а построяването му приключило през 908 г.

Дали наистина е строен 350 години, или цифрата се дължи на добавените няколко столетия?

Въпросите остават без отговор

Защо построените през 800 г. пр.н.е. архитектурни съоръжения с нищо не се отличават от сградите строени 200 години „по-късно“?

Защо липсва документация за растежа на исляма в Персия и Европа през този период?

Защо няма сведения за действията на еврейския народ в този период?

Защо този период липсва при много цивилизации? Няма археологически доказателства за съществуването на този период, нито сериозен напредък.

НП/2021