Хипотези

Кармата – съществува ли такава сила наистина?

Милиони хора днес вярват в съществуването на кармата. Много от нас използват „кармата“ като парапет, за да не поемат отговорност, за действията си.

Тук се появява и парадокса,

тъй като същината на кармата не се разбира правилно. Един от законите на кармата повелява: “Поемай отговорност за нещата, които се случват в живота ти.“ Преведено от санскрит „карма“ означава „действие“.

Тоест когато мислим и действаме предизвикваме сила, която е насочена по посока противодействие. Никой не може да избяга от последствията и винаги носи последствията от тях.

Според будизма резултатът от действията ни може да се прояви утре. Но може да се случи и в следващия живот, което предполага и утвърждаването на идеята, че душата се преражда.

Съществува ли такава сила наистина?

Носители на нови идеи, от периода на духовните търсения, са скитниците, наречени шрамани. Те се обявяват против пасивността и примирението, провокирани от закона за кармата.

Дори издигат ролята на активната човешка дейност до реалната възможност за промяна на действието на закона за кармата. Шраманските школи утвърждават силата на „естествения закон“ в природата и в живота на човека.

Скитниците отхвърлят свръхестественото, но рационализмът не е като съвременния.

Придобилите логическа форма

„правила за предсказване“ правят опит да се въведат рационалистични елементи дори в сферата на суеверията.

Легендите разказват за „шестима учители“, станали главни опоненти на Буда. Първият споменат „еретик“ е Пурана Касапа. Неговите идеи са стигнали до нас чрез изказвания на будисти.

В центъра на неговата идеология е детерминизма, тоест светът се развива по предварително установен закон.

Той стига до отричане на всякаква свобода на действията и етически нихилизъм. Волята на човека е само илюзия, всяка съзнателно насочена постъпка е безсмислена.

“Извършващият действие или онзи, който спомага за извършването на такова – убиецът, крадецът, грабителят, обирникът, прелюбодеецът, лъжецът – никой от тях не извършва грях.

Дори ако въоръжен с остър като бръснач диск, успее да превърне всичките живи същества в куп мъртво месо и той няма грях. И ако дойде на южния бряг на Ганг и убива, осакатява, измъчва или спомага за тези зли дела, той все едно не е грешник и грехът няма да тежи на него.

Щедростта, самообуздаването, постенето и честността съвсем не са пътища за постигане на заслуги.“

Поради тези думи на Пурана Касапа будистите го обявяват за враг на нравствеността.

На второ място в списъка

е Аджита Кесакамбали. Той е един от първите изразили наивно материалистични възгледи.

Негови са думите: „Нищо не преминава от този свят в другия. Заслугите не се предават по наследство.

Няма живот след смъртта, няма аскети или брахмани, които да постигат съвършенство по пътя на праведността.

Когато загива тялото, в прах се превръщат еднакво и умният, и глупакът. Никой не може да надживее собствената си смърт.“

Аджита Кесакамбали отрича да има живот след смъртта и прераждане.

Учението му бива наречено учхеда-вада (доктрина на разрушаването), защото според него след смъртта не остава нищо. Той е обвинен и в етически нихилизъм, а доктрината му за безнравствена и водеща към лоши постъпки.

Идеята за кармата се приема

като закон за “непрекъснато движение” на живите същества, които в процеса на развитие на Вселената се появяват в нови видове.

Но в системата на Госала този принцип придобива друга окраска. Кармата не е възмездие за грехове или за добри дела, а е израз на естествения кръговрат на нещата.

Не са в състояние да и въздействат нито хора, нито богове. Госала твърди, че споменът за минали прераждания е несъмнен абсурд.

На Госала приписват думите: ”Както силният, активният и смелият, така и слабият, мързеливият и страхливият – всички еднакво са подчинени на едно начало, което предопределя всичко съществуващо“.

От тяхна гледна точка

стават безсъдържателни не само чистотата и грехът, но и всяка нравствена оценка на човешкото поведение.

Свободата на волята и моралната отговорност се превръщат във фикция, плод на въображението.

Госала казва: “Всички които се раждат, дишат и живеят, не познават нито властта, нито силата, нито добродетелта, а съществуват, подчинени на съдбата“.

Никой не може да промени установения ред. Човек е толкова безсилен, колкото и най-дребното насекомо, но той за разлика от другите живи същества, е в състояние да предвижда движението на събитията.

И така – съществува ли кармата във вашето съзнание?

НП/ Бонгард – Левин