Новини

Когато контролът над съня е факт, а не сценарий от фантастика

Вода пълни мивката, стича се по ръба и наводнява пода. В средата на една градска улица стои фигура, чиято глава е увита в пластмаса и вибрира диво.

Жена се покатерва на маса в изоставена операционна зала, в търсене на бебето, което току що е родила и е изчезнало безследно. Сцени от филм или неразбираеми сънища, които си спомняме само 2 минути след като сме се събудили.

Картините, които се появяват в сънищата

често са обезпокоителни и необясними. Обикновено те са извън нашия контрол, въпреки че в някои фантастични филми, героите могат да моделират своите сънища.

Някои области на психологията и неврологията вече са предложили обща картина на това, което се случва в мозъка на хората докато сънуват.

До каква степен могат да се контролират

сънищата наистина възможно ли е това? Случайно или не, наскоро се появиха два нови сериала, пресъздаващи именно контролът над съня.

Концепцията „Falling water“

разгръща идеята за навлизането в сънищата на други хора. Според официалното резюме на сюжета, става дума за трима наглед несвързани хора, които бавно осъзнават, че сънуват отделни части на един общ сън.

Колкото по-дълбоко стигат, толкова повече разбират, че виденията в общия им сън може би са ключ към съдбата на света.

Всички ние сънуваме

и когато го правим смятаме, че сънищата ни принадлежат. Ами ако грешим?

Ако можете да влезете в съня на човек, ще можете и да го моделирате по своя воля. Тогава ще се оформи голяма битка за човешките сънища. И който има контрол над тях, ще контролира и целия свят.

„Когато спи, мозъкът „остава на линия“, макар че той не е толкова активен, колкото когато сме будни“, казва Робърт Стикголд, изследовател на съня в Харвард.

Мозъкът се нуждае от време,

за да обработи цялата информация, докато един човек е буден, а по време на сънищата информацията може просто да бъде сортирана и приоритизирана в една друга част.

Моран Сърф, професор по невронауки и бизнес в Северозападния университет в Илинойс и научен консултант, който изследва как сънищата си взаимодействат с краткосрочната памет твърди, че една теория ги описва като начин мозъкът да проучи потенциалните резултати за скорошно събитие.

От друга страна, теорията на Фройд твърди, че мозъкът използва сънищата, за да извика потиснатите ни спомени.

За повечето сънуващи, резултатът е един филм

от озадачаващи образи и сцени, които често изчезват след събуждане. Някои хора обаче изпитват осъзнатото сънуване, при което са наясно, че сънуват и дори могат да контролират съня.

Да виждаш това, което някой друг сънува, не е звучи толкова пресилено.

Наскоро учени използваха функционален магнитен резонанс, за да сканират мозъка и успяха да визуализират изображения само на базата на дейността на мозъчната дейност. Но контролът над съня също е възможен.

НП/ по материали от чуждата преса