Мащабът на пластмасовите отпадъци в океаните ни е огромен. Обещаващо проучване възвръща надеждата за екосистемата в океана.
Всяка година в морето се изхвърлят осем милиона тона пластмаса, които попадат във всеки воден организъм, част от хранителната верига.
Това, разбира се, рефлектира и върху здравето на световната популация. Милиарди парчета пластмаса образуват гигантското сметище, което плава в Тихия океан, известно като осмия континент.
Всички сме виждали шокиращи снимки на морски диви животни и птици с пластмаса в стомаха, но всъщност не само големите парчета представляват заплаха за екосистемите.
Микропластмасата, състояща се от частици с размери от 5 мм или по-малко е също толкова присъстваща в околната среда, като цяло и в океаните, в частност.
Според проучване от 2015 г., в океаните ни може да има до 51 трилиона броя пластмасови парченца.
Микропластмаса е също открита на дъното на Марианската падина- най-дълбоката точка в океана, известна до този момент.
Пластмасовите микрочастици се намират в рибата и мидите, с които се храним, и следователно, в човешките екскременти. Все още не знаем със сигурност какви са точните процеси, чрез които микропластиците вредят на здравето ни, но е известно, че те представляват завишен фактор за появата на тумори и проблеми с черния дроб.
Въпреки че се разработват все повече алтернативни идеи за големите пластмасови отпадъци, борбата с микропластиката остава основен проблем.
Това може да е на път да се промени, както разкрива ново проучване, публикувано в списанието Matter. Според него, учените са създали микроскопични нанотръби, по-тънки от човешки косъм, изработени от въглерод и покрити от азот, манган и магнитен метал.
Двете покрития създават химична реакция, която води до силно реактивни кислородни молекули. Този процес на окисляване разлага и минерализира микропластиците, превръщайки ги във въглероден диоксид, вода и безвредни соли. Крайните продукти са безвредни за морската среда, а се счита, че са потенциално полезни като източник на въглерод за растежа на водораслите.
След осем часово функциониране, лабораторните проби от водата, замърсена с микропластика, показват от 30 до 50% намаление на микрочастиците.
След което, нанотръбите могат да бъдат отстранени с помощта на магнит и да бъдат запазени за повторна употреба.
Този проект се намира все още в етап на концепция, но потенциално би могъл да бъде разработен за използване в океаните или от пречиствателните станции за отпадъчни води.
Разбира се, дългосрочното решение при замърсяването с пластмаса трябва да се състои в редуциране на използването на пластмасови продукти и, по-точно, чрез елиминирането на пластмаса за еднократна употреба.
Въпреки това, дори и да успеем в постигането на тази колосална обществено- екологична цел, въпросът за почистването на Земята остава.
Иновации като тази даравят надежда за пътя, който ще трябва всички заедно да извървим.
Източник: Wake Up World