Мащабът на пластмасовите отпадъци
в океаните ни е огромен. Обещаващо проучване възвръща надеждата за екосистемата в океана.
Всяка година в морето се изхвърлят осем милиона тона пластмаса, които попадат във всеки воден организъм част от хранителната верига.
Това рефлектира и върху здравето
на световната океанска популация. Милиарди парчета пластмаса образуват гигантското сметище, което плава в Тихия океан известно като осмия континент.
Всички сме виждали шокиращи снимки на морски животни и птици с пластмаса в стомаха, но всъщност не само големите парчета представляват заплаха за екосистемите.
Микропластмасата
състояща се от частици с размери от 5 мм или по-малко е също толкова присъстваща в околната среда, и в океаните.
Според проучване от 2015 г., в океаните може да има до 51 трилиона броя пластмасови парченца. А какво е състоянието днес можем само да предполагаме.
Микропластмаса е открита на дъното на Марианската падина. Това е най-дълбоката точка в океана известна до този момент.
Пластмасовите микрочастици
се намират в рибата и мидите, с които се храним. А оттам и следователно в човешкия организъм. Все още не знаем със сигурност какви са точните процеси, чрез които микропластиците вредят на здравето ни.
Но е известно, че те представляват завишен фактор за появата на тумори и проблеми с черния дроб.
Въпреки че се разработват
все повече алтернативни идеи за големите пластмасови отпадъци, борбата с микропластиката остава основен проблем.
Това може да е на път да се промени, както разкрива ново проучване, публикувано в списанието Matter.
Според доклада, учените са създали микроскопични нанотръби, по-тънки от човешки косъм, изработени от въглерод и покрити с азот, манган и магнитен метал.
Двете покрития създават химична реакция, която води до силно реактивни кислородни молекули.
Този процес на окисляване разлага
и минерализира микропластиците превръщайки ги във въглероден диоксид, вода и безвредни соли. Крайните продукти са безвредни за морската среда, а се счита, че са потенциално полезни като източник на въглерод за растежа на водораслите.
След осем часово функциониране, лабораторните проби от водата, замърсена с микропластика, показват от 30 до 50% намаление на микрочастиците.
След това нанотръбите могат да бъдат отстранени с помощта на магнит и запазени за повторна употреба.
Този проект се намира
в тестови етап, но потенциално би могъл да бъде разработен за масово използване в океаните или от пречиствателните станции за отпадъчни води.
Разбира се, дългосрочното решение при замърсяването с пластмаса трябва да се състои в редуциране на използването на пластмасови продукти. И по-точно с окончателното елиминиране на пластмаса за еднократна употреба.
Въпреки това, дори и да успеем в постигането на тази колосална екологична цел въпросът за почистването на Земята остава отворен.
Източник: Wake Up World