Професор Пламен Павлов: Ботев не е убит от четник. Левски не е предаден

Разговорът ни с професор Павлов започва с думи за патриотичност, истина, достойнство. Младите хора искат да знаят повече за славната ни история. Те са любознателни и когато ги подвеждаме вършим грях. Стотици са измамните послания в интернет и те властват заради криворазбрано национално самосъзнание. От тази отправна точка продължават и въпросите ми към професора по история.

Стойчо Керев: Патриотизъм, как ви звучи тази дума днес проф. Павлов и кореспондира ли с образование?

Проф. Пламен Павлов: Във всяка една сфера на учебното съдържание, на самото обучение на идните български поколения и на сегашните, разбира се, трябва да се вижда приноса на България, мястото на България в конкретната научна област. Нека само да припомним Джон Атанасов, който съвсем не е случайна фигура. Вече е общопризнато, че това е създателя на първообраза на компютъра. Да не говорим за композитори, за певци, за хора от най-различни научни области, които и до днес не са достатъчно ценени в България. Патриотичното звучене би трябвало да го има навсякъде и това е напълно естествено.

Стойчо Керев: Различни експерти сравняват времето на Възраждането с наши дни. Каква е причината?

На практика винаги, още от нашето Възраждане, когато се формира модерното българско образование и то в условията на една чужда и враждебна власт, се отдава достатъчно дължимото на света и на световната цивилизация, като се откроява мястото на България, на българските учени, на българските творци във тези световни процеси. Според мен в никакъв случай не може да се направи някаква ниша и да се изучава специално патриотизъм от теоретична гледна точка. Това по-скоро би имало отрицателно звучене, ако се налага по такъв бюрократичен начин.

Професор Пламен Павлов, ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий"
Професор Пламен Павлов, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“

Стойчо Керев: Има ли неразказани истини, които е добре всички ние да научим, включително и младите хора?

Проф. Пламен Павлов: Укриване в днешния свят не бих казал, че може да има, тъй като дори интернет, Фейсбук и въобще всички социални мрежи дават възможност за обмен на информация, който е невъзможно да позволи укриването на каквото и да било. Друг е въпросът, че понякога става дума за преекспониране на едни неща или многозначно тълкуване на други. Много често, обаче в днешните учебници има и съществени грешки и пропуски. Несъмнено историята на България след 9-ти септември се преподава твърде недостатъчно.

Стойчо Керев: История на комунизма…

Проф. Пламен Павлов: Не споделям мнението, че това трябва да бъде историята на комунизма в България, за тоталитарна България, тоест да бъде идеологически фокусирано. Но несъмнено истината на тези години, българските деца трябва да я знаят, самите ние трябва да я знаем, тъй като се стига до парадокса, и в университетското образование, да се учи много повече за Средновековието, за Възраждането и за Новата история и съвсем недостатъчно за последните 70 години, на които всъщност всички сме жертва, рожба, достижими или както човек реши да го определи. Несъмнено истината за тоталитарния строй в България трябва да бъде казана, без това да става непременно с идеологизации и с нов вид патетика, които не бих казал, че са най-добрия начин.

Стойчо Керев: Не е ли прекалено силна емоцията у някои автори?

Проф. Пламен Павлов: Трябва да се изказва трезво, разумно, да се оценява всичко както подобава. От друга страна има и такива моменти, на които обърнахме внимание на тези пресконференции, за които вие казахте. Да речем за езическия произход на нашия народ и на древните българи, така наречените прабългари. Все повече става ясно, че те са индоевропейци. Нямат нищо общо с алтайските и тюркските народи, не че в това има нещо осъдително. Не бива в никакъв случай да изпадаме в ксенофобски или едва ли не расистки укори. Просто трябва да се следи развитието на науката и то да бъде отразявано адекватно, а не да се следват стари стереотипи, както най-често става.

Пътят на четата/сн. Музей на Ботев гр. Калофер
Пътят на четата/сн. Музей на Ботев гр. Калофер

Стойчо Керев: Но за това е необходима адаптивност, адекватност в науката.

Проф. Пламен Павлов: Самата история и донякъде обучението по литература е много консервативно. Но това, че е консервативно не е толкова лошо, тъй като това предполага едно по трезво отношение към темата, но то в никакъв случай не бива да се превръща в нещо закостеняло. Тъй като в науката или в общественото мнение, благодарение на новите времена има достатъчно много информация и човек може да си изгради една представа много по-точно, от колкото щампите, които понякога се предлагат, не само по книги, но и по документални филми.

Стойчо Керев: Тоест да смятаме скоро, че истината, ако позволите да употребя този силен израз, за произхода на българския народ, най-сетне ще бъде казана?

Проф. Пламен Павлов: Ами аз мисля, че тя вече е достатъчно известна, но трябва да навлезе и в съдържанието на учебниците, на други книги. Освен това, ако имаме още няколко секунди бих преминал към отговорно отношение към исторически личности и към исторически професии. В последно време българските медии, включително национални и държавни медии, много охотно дават трибуна на хора, най-често любители. За което нямам нищо против, защото нямам претенции за монопола върху истината от страна само на историците. Но да се твърди, например, как Ботев е убит от четниците и да се сочат конкретни имена, имена на апостоли и на национални герои. Според мен трябва да има хигиена в тези неща, някаква отговорност. Бомбастични твърдения и сензации всеки може да хвърля. Всеки би искал да си задава въпроси от рода „Кой уби Кенеди?“ и да ги пренася на българска почва в близки или по-стари времена. В крайна сметка налагането на подобни тези в обществен план, не само че е опасно, но и иронизира нашето национално съзнание и самочувствие. То просто не отговаря на истината.

Стойчо Керев: Кое е мерилото за точността в съобщаването на фактите, проф. Павлов?

Проф. Пламен Павлов: Мерилото са документите, мерилото са ясните категорични свидетелства, а не спомени, съображения, най-различни емоционални изблици, междуличностни вражди и противоречия, каквито е имало много. За нашата наука и за нашето разбиране на нещата, основният въпрос е не „Кой уби Ботев?“ и „Кой предаде Левски?“, а да се види каква е ситуацията, как седят нещата. Така ние стигаме до извода, че Васил Левски, нашият Апостол на свободата, реално погледнато не е предаден, а става жертва на преследванията на властта. Независимо, че си остават едни или други съмнения.

Стойчо Керев: Как гледате на хипотезата, например, за смъртта на Ботев?

Проф. Пламен Павлов: Същото може да кажем и за Христо Ботев, от всички анализи дадени още навремето за броени десетилетия след събитията, показват, че той е убит от черкезите, от заптиетата. Разбира се, там има маса неясноти, тъй като не е имало днешните информационни средства. Никой не е фотографирал, снимал или нещо друго. Тука въпросът не е някой да налага цензура или да претендира за монопол върху истината, а по-скоро всичко да става на базата на една дискусия, с участие и на учените. А не да наречем „открития“ на разни съмнителни хора, които се налагат на обществото , защото това се получава и това може да се каже за много други процеси. Ние трябва да разсъждаваме по възможно най-трезвия начин, защото историята е по-особена наука, тя не е математика, но и в нея има достатъчно силен регламент, който ни позволява да видим кое е най-правдоподобното и кое в крайна сметка отговаря на истината и кое не.

Стойчо Керев: Проф. Павлов, благодаря Ви.

Проф. Пламен Павлов: Благодаря за възможността.

Участвайте в кампанията по набиране на средства за новия сезон на телевизионните епизоди 2017/2018 година. Използвайте бутона Donate или посочената сметка в раздел “Подкрепи Новото познание”.

Научете повече за дарителската кампания и банковите сметки на проекта.