Любо Киров: Спасението се получава чрез вяра. Любовта е най-силният коректив

Стойчо Керев: Любо, какво те кара да си задаваш въпроси като: Защо сме тук, какъв е смисълът и кои сме ние?

Любо Киров: Може би тези въпроси тръгнаха от страна на изкуството. Започваш да се чудиш, виждайки, че не се наблюдава духовна еволюция. Наблюдава се някаква материална и социална еволюция, но не и духовна. И човекът на изкуството, като малко по-чувствителен, започва да си задава въпроса каква е причината да се родя, да изям определени количества храна, да ги изхвърля и просто да умра? Аз не вярвах от малък, че е възможно това да е логично. Запознах се с християнството и впоследствие повярвах в това, че има нещо повече от Бог, който е създател на това, което сме ние.

Стойчо Керев: Какво промени това в теб?

Любо Киров: Най-вече цялостната ми ценностна система. Пътят, отликата за това кое е важно и кое не е важно.

Стойчо Керев: И днес кое е важно?

Любо Киров: Важно е да обичаш и да правиш нещата, като първо не лъжеш себе си. Много е присъщ примерът с изкуството – ако излезеш на една сцена и не си това, което наистина си енергийно, не си истински, веднага ще бъдеш уличен в лъжа.

Стойчо Керев: Значи те тревожи лъжата?

Любо Киров: Да, тревожи ме, защото тя е способна да убие. Лъжата е равна на убийство.

Стойчо Керев: Къде е духовността, излъчването и от другата страна моралът в шоубизнеса, който знаем, че е доста снижен понякога?

Любо Киров: Моралът не е на шоубизнеса, той е персонален. Човек има персонална отговорност да избира дали да бъде добър или лош, то е простичко. Ако успееш в шоубизнеса да докажеш, че има вариант да бъдеш добър, а не лъжец е много сладка победа.

Стойчо Керев: Да не те е страх от остаряването?

Любо Киров: Не. Не искам да приема смъртта, което е същото може би.

Стойчо Керев: А безсмъртието?

Любо Киров: Да, вярвам в него и го търся.

Стойчо Керев: А прераждането?

Любо Киров: Не мисля, че има смисъл в прераждането.

Стойчо Керев: Каква е причината да си така настроен?

Любо Киров: А каква е причината да вземеш по-добро решение, ако се родиш втори път или трети?

Стойчо Керев: Развитието и усъвършенстването може би?

Любо Киров: Ето тук е големият казус. Спасението не се дава на хората поради тяхното самоусъвършенстване. Спасението се дава като дар, само ако повярваш, че някой го е направил за теб. Никой не иска от теб да бъдеш безгрешен, защото е невъзможно.

Стойчо Керев: Тази безгрешност няма ли да породи онази дълбока греховност заради самата безгрешност?

Любо Киров: Всеки човек е обречен да бъде грешен. Само мисълта, че би могъл да направиш нещо грешно, вече е грях. Така се смята в християнството. Но не е важно дали грешиш или ти минава грешна мисъл през главата, а дали осъзнаваш, че това е грешка.

Стойчо Керев: А кой ти дава обективното мнение тогава? Какъв е корективът?

Любо Киров: Любовта!

Стойчо Керев: А ако ти не я усещаш и тя не около теб, колко греховни души в такъв случай живеят тук?

Любо Киров: Целият свят е грешен и всички сме подвластни на греха. Ние имаме нужда от спасение, което не е по нашите сили.

Стойчо Керев: Тогава не е ли време за сили извън нас, които да ни помогнат?

Любо Киров: Именно. То е направено вече.

Стойчо Керев: Как е направено?

Любо Киров: Това, което прави Христос отнема грешката и я анхилира. Това, което иска е единствено вяра – от теб към него, затова, че той го е направил. Спасението се получава чрез вяра, а не чрез дела. Част от нещата, които ми се случват е аз да премествам планини по собствения си път. Затова често ми се случват неща, които изглеждат като чудеса, а те са нормални неща, които се случват на един човек, който просто вярва. Аз харесвам своя път.

Стойчо Керев: Когато те интервюирах за първи път през 1997 година, ти не беше такъв.

Любо Киров: Не, просто не съм говорил по този начин. Може би съм бил по-притеснен да говоря по такъв начин. Сега вече не ме интересува как ще изглеждам, дали ще изглеждам адекватно, налудничаво или дали някой ще възприеме или не. Тогава може би ме е интересувало малко повече как ще бъда възприет.

Стойчо Керев: А този път оттук насетне, не е ли някак си готов и изрисуван, след толкова много успехи и победи?

Любо Киров: Не. Според мен той сега започва. Защото тези неща, които казах преди малко носят голяма отговорност, защото някои хора се идентефицират, други пък за първи път чуват, че има такъв тип мислене за живота. Отговорността става все по-голяма и животът става все по шарен, защото колкото повече вървиш в Божия промисъл, там са изненадите. Човекът е предсказуем, обаче Божественото е е непредсказуемо и затова там винаги е по-интересно.

Стойчо Керев: Бог ли те движи или ти самият?

Любо Киров: Никога Бог не е отнемал изборът на човека да взема решения. Това е Божественото. Той казва: “И създаде човека по собствен образ и подобие”. Не защото има крака, ръце, очи и глава, а защото има право на избор. Ето и притчи, които и на други хора са минавали през съзнанието: – Господи, ти нали си всичко, ти си алфата и омегата, началото и края, не е ли в теб и злото и доброто? И Бог казва: “Да, ако аз съм всичко, значи всичко е в мен”. Как тогава ти си и злото и доброто? И той отговаря: Това е моето съвършенство – да мога всяка секунда да избирам да бъда добър.“ Но това пак е избор, защото и дявола, който пада отгоре е направил избор да се различи от основната истина. Затова се срива и пада. Господ е този, който остава съвършения поради собствения си избор да бъде такъв.

Стойчо Керев: И коя би била максимата ти днес, ако се вслушваш в тези послания?

Любо Киров: Да правя своя избор и когато не съм наясно, корективът да бъде любовта. Защото това е най-близкото нещо, по което можеш да съдиш дали си на прав път или не. По любовта можеш да изпиташ дали нещата са верни или не. Хем е много просто, хем от човешките думи звучи много сложно. Но всъщност е изключително опростено, за да може да бъде разбрано и от професори, и от музиканти, и от хора, които нямат никакво образование. Няма някой, който да няма нужда от любов. И това е корективът.

Стойчо Керев: Ако приема, че любов е твоята теза, коя е твоята контратеза? Самоунищожението?

Любо Киров: Ако няма любов, всичко ще се срине. Дори тази маса. Като казваме любов, ние имаме идея за друг мащаб на любовта като понятие. Но голямата, истинската любов е тази, която може да те накара да забравиш себе си заради някой друг.

Участвайте в кампанията по набиране на средства за новия сезон на телевизионните епизоди 2017/2018 година. Използвайте бутона Donate или посочената сметка в раздел “Подкрепи Новото познание”.

Научете повече за дарителската кампания и банковите сметки на проекта.