Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

МАЛКИ ЧАСТИЦИ В НАСТОЯЩЕТО ПРОМЕНЯТ МИНАЛОТО?

Концепцията за „време“ е нещо много особено, а света на квантовата физика е още по-мистериозен.

Наблюдавани са феномени, които се противопоставят на нашите разбирания за логика, мисли, чувства, емоции, както и на самото съзнание.

Няма по-добър пример за това от „експеримента с две цепнатини“ (Double slit experiment). Той е използван от физиците, за да обяснят ролята на съзнанието при оформянето на физическата реалност.

Съзнанието е фундаментално

По думите на Макс Планк „Съзнанието е фундаментално. Материята е производна на съзнанието. Всичко, за което говорим, всичко, което смятаме за истинско, предполага съзнание.“

Експериментът се осъществява като малки частици, сред които фотони и електрони, са изстрелвани към екран с две цепнатини.

От другата страна се проследява пътя на тези частици. Забелязва се модел на интерференция – те придобиват свойствата на вълни.

Това означава, че една частица преминава и през двете цепнатини и взаимодейства със себе си, но в същото време преминава през само една и през нито една.

Невъзможното е възможно

Как една частица може да бъде на няколко места едновременно? И как така избира един от възможните няколко пътя?

Странното е, че когато частицата е наблюдавана, отново приема типичните свойства за нея свойства и преминава само през една от цепнатините. Сякаш знае, че е наблюдавана.

Според физика Андрю Тръскот, водещ на проучване, публикувано от Австралийския национален университет, експериментът показва, че „реалността не съществува, докато ние не започнем да я наблюдаваме“. Това предполага, че живеем в холографска вселена.

Доказателствата

Този експеримент доказва, че фактори, свързани със съзнанието, променят квантовия свят.

Експериментът със „забавяне на избора“ (Delayed choice) пък показва как настоящето променя миналото и как бъдещето формира миналото.

За да се илюстрира тази теория, нека приемем, че звезда на милиарди години разстояние излъчва фотон към Земята.

Ако на пътя му се изпречи галактика, светлината трябва да я заобиколи, за да достигне нашата планета.

Ако милиарди години по-късно поставим апаратура, която да го отчете, ще засечем модел на интерференция (както в предходния експеримент).

Но ако някой хипотетично постави апаратура, която да проследи избраната от фотона посока, то този модел би бил безполезен.

Фотонът ще избере само една от посоките поради факта, че е наблюдаван. Това означава, че начина, по който изберем да наблюдаваме фотона сега, влияе върху неговата посока преди милиарди години.

В това няма никаква логика, което е често срещан феномен щом се отнася до квантовата физика. Но не значи, че не е вярно.

Дали времето наистина е такова, каквото го изучаваме и познаваме?

collective-evolution.com

Участвайте в кампанията по набиране на средства за новия сезон на телевизионните епизоди 2017/2018 година. Използвайте бутона Donate или посочената сметка в раздел “Подкрепи Новото познание”.

Научете повече за дарителската кампания и банковите сметки на проекта.