Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

Метафизиката и магията в арсенала на един от най-великите учени

Сн. НП

Величествена статуя на Джорджано Бруно краси сърцето на Рим, за да гризе съвестта на тези, които някога са го обвинили и осъдили на смърт.

Въпреки че е изглеждал като обикновен монах с качулка, облеклото му е подсказвало за мистерия, дори за магия.

Съществуват доказателства, че Джордано Бруно е бил влиятелен вещер и магьосник, който е всявал респект сред християните.

По странно стечение на обстоятелствата днес неговия паметник е използван за пресъздаване на образа на наемните убийци от древното минало, Асасини, в култовата компютърна игра.

А може би Провидението така отмъщава за един от любимите си синове?

Мъж, чийто ум е ужасявал църквата

Джордано Бруно е роден на 1-ви януари 1548 година в Нола, с името Филипо Бруно. Още от ранна детска възраст се заражда страстта му към науката.

За философ, астролог, математик и поет, той е бил доста спорна за времето си личност. Джордано вярвал, че един блестящ ум може да спаси света.

Той е бил неоплатонист, който следвал ренесансовия херметизъм и възгледите на философа Авероес.

Бруно не бил заинтересован от посредствен и спокоен живот, а жадувал да изследва, анализира и да разреши много от въпросите, коита са били забранени от католическата църква.

Той станал доминикански монах, но в същото време практикувал дисциплини, които били забранени за един добър християнин. Според изследванията на Карън Гарвин:

Философията на Бруно е била, меко казано, необикновена. Езичник до мозъка на костите си, той създал микс от древно познание, включващо творбите на Лукреций, Питагор и на херметиците. Както и възстановки на работите на италианския хуманист Марсилио Фичино и философа Джовани Пико дела Мирандола.

Бруно „изхвърля християнските елементи от собствената си философска система (която по-късно става известна като ноланизъм) и ги заменя с „езическата  магия в пълен разцвет“ на Хермес Трисмегистус.

Херметичните възгледи включвали астрологията и окултните науки, „тайните добродетели на растения и камъни“ и хомеопатичната магия, както и „създаване на талисмани, които извличат сили от звездите“, а и други подобни.

Философията на Бруно всъщност е била вид пантеизъм. Неговите анти-аристотелистки възгледи не били нито общоприетите католически, нито общоприетите протестантски.

Силата му произтичала от древната египетска магическа философия

Илюстрация на мнемонично устройство на Джордано Бруно

Джордано Бруно писал за магия, а това не била типична тема за хората, свързани с църквата.

Като монах от Доминиканския орден, от него се очаквало да се противопоставя на всякакви свръхестествени твърдения. Но книгата, която е неговият манифест, е за магията, в която той вярвал.

Според него магията се оснавава на илюзорни образи и освобождаване.

Творецът на спомени

Също така вярвал, че е творец на спомени, чиито изображения на планети могат да се смятат като поезия за визуалните изкуства.

Бруно вярвал, че изображенията, които създавал, проникват в астралното тяло или в ума.

Според текстовете му, той практикувал създаване на връзки и вериги, наречени vincula (бел. ред. – задължителен).

В магията изричането на заклинанията е от значение, но е важна и еротичната връзка, която е известна като „върховна връзка“.

Той вярвал, че всички емоции и връзки са свързани с любов, желание или и двете.

Метафизика и страст

Неговата практика води до заключението, че има 3 порти, през които трябва да мине човек, за да придобие опит в областта на метафизичните сили.

Астрономията била друга негова страст. Според него, звездите не са нищо повече от слънца, които са на по-далечно разстояние от Земята и са заобиколени от екзопланети.

Ученият също вярвал и че Вселената е безкрайна и тя няма център. Както е добре известно тези спорни възгледи носят много проблеми на Бруно.

През 1593 година е обвинен в ерес от Римската инквизиция. Ученията му са смятани за опасни за католическата църква и затова е осъден на смърт.

Но обвинен ли е без да има доказателства?

Трудно за вярване е, че той не е знаел каква ще е съдбата му, когато църквата разбере за силното му влечение към силата на спомените, астрономията и магическото познание.

Джордано очевидно е бил невероятно интелигентен и широкоскроен, но дебатът относно магическите му способности и до днес е отворен.

Убит е от Светата инквизиция на 17.02.1600 година в Рим, като е изгорен на клада.

Все пак духът на мистика бил прекалено силен, за да изчезне. Дори сега работата му е много разпространена сред изследователите, а възгледите му печелят много последователи.

Свръхбогати колекционери, фондации и могъщи тайни секти издирват всяка прашинка от работата му.

Ако притежавате и къс от негова оригинална работа пуснете обява в интернет.

Още преди да сте станали от компютъра ще позвънят на врата ви.

Смята се, че там някъде в неговите творби е скрит ключът за царството Божие.

Статуята му и до днес огрява един от най-кокетните площади в Рим – Кампо деи Фиори.

Тя напомня на поколенията: Понякога е необходимо да изгориш, за да стигнеш до край.

НП/2019

Участвайте в кампанията по набиране на средства за новия сезон на телевизионните епизоди 2019/2020 година. Използвайте бутона Donate или посочената сметка в раздел “Подкрепи Новото познание”.

Научете повече за дарителската кампания и банковите сметки на проекта.