Вие мислите за определен човек и той ви звъни в този момент по телефона. Сещате се за близък и след кратко време го виждате.
Вървите по улицата или стоите в зала, ресторант, кафене и получавате внезапен повик да погледнете встрани.
Установявате, че сте наблюдаван. Това означава, че притежавате скрити телепатични способности.
Телепатията
Телепатията е доказана чрез научно контролирани експерименти, в които човек с психични способности вижда обект, избран произволно от компютър, а партньорът му в лабораторията рисува картина под наблюдението на провеждащия опита.
След това образът бива сравнен от компютъра с оригиналния обект.
В друг експеримент показващ съществуването на нелокални взаимовръзки, жена е наблюдавана от разстояние посредством монитор в затворена верига без нейното знание. Дори при тези обстоятелства действията й се влияят от наблюдението.
Експериментът, проведен от неврофизиолога от Мексиканския университет Якобо Гринберг-Цилбербаум и неговите сътрудници, потвърждава идеята за нелокалността в човешкия мозък още по-обективно.
Медитацията и телепатията
Двама души са инструктирани да медитират заедно в продължение на двадесет минути с цел осъществяване на „директна комуникация“.
След което влизат в отделни фарадееви ковчези (метални камери, които блокират всички електромагнитни вълни), поддържайки „връзката“ помежду си.
На единия от тях биват показани поредица светлинни сигнали, които предизвикват електрофизиологичен отклик в мозъка, измерван от ЕЕГ-машина. Ясно е – телепатията работи. Но как се случва това?
При контролни субекти,
които не са свързани, както и при онези, които по собствените им думи не са осъществили директна комуникация, трансфериран потенциал не се наблюдава.
Директното обяснение е квантовата нелокалност – двата мозъка действат като нелокално свързана квантова система.
Самият факт, обаче, че мозъчните вълни на единия могат да бъдат предадени на другия без локален трансфер на сигнали, е наистина забележителен.
Удивителното сходство
между свързаните мозъци и свързаните фотони е очевидно, но съществува и значителна разлика. Приликата е, че и в двата случая първоначалната връзка се поражда от някакъв вид „взаимодействие“.
При фотоните взаимодействието е чисто физическо. В случая с хората е намесено съзнанието.
Когато при измерването вероятностната вълна на единия фотон колапсира, двата обекта разрушават връзката си.
При хората съзнанието не само установява първоначалната връзка, но и я поддържа посредством намерението, докато трае експериментът.
Материалистично настроените учени понякога възразяват, че експериментите свързани с телепатия почти никога не могат да бъдат повторени. Дори с хора известни с психичните си способности.
НП/2022