Новини

Могъщи тайни организации издирват всеки негов ред?

Въпреки че е изглеждал като обикновен монах с качулка, облеклото му е подсказвало за мистерия, дори за магия.

Съществуват доказателства, че Джордано Бруно е бил влиятелен вещер и магьосник, който е всявал ужас сред християните.

По странно стечение на обстоятелствата днес неговия паметник е използван за пресъздаване на образа на наемните убийци от древното минало – Асасини в култова компютърна игра.

А може би Провидението така отмъщава за един от любимите си синове?

Мъж, чийто ум е ужасявал църквата

Джордано Бруно е роден на 1-ви януари 1548 година в Нола с името Филипо Бруно.

Още от ранна детска възраст се заражда страстта му към науката. За философ, астролог, математик и поет, той е бил доста спорна за времето си личност.

Джордано вярвал, че един блестящ ум може да спаси света. Той е бил неоплатонист, който следвал ренесансовия херметизъм и възгледите на философа Авероес.

Бруно не бил заинтересован от посредствен и спокоен живот,

а жадувал да изследва, анализира и да разреши много от въпросите, коита са били забранени от католическата църква.

Книгите, които изучавал били едновременно нови и вълнуващи и стари, покрити с прах съдържащи господстващата религия в Европа. Бруно винаги следвал собствените си идеи и подходи.

Той станал доминикански монах,

но в същото време практикувал дисциплини, които били забранени за един добър християнин. Според Карън Гарвин:

Философията на Джордано е била, меко казано, необикновена. Бруно бил езичник до мозъка на костите си.

Той създал микс от древно познание, включващо творбите на Лукреций, Питагор и на херметиците, както и възстановки на работите на италианския хуманист Марсилио Фичино и философа Джовани Пико дела Мирандола.

Херметизмът е религиозна философия, оснавана върху „Корпус Херметикум“.

За него ренесансовите учени вярвали, че е дело на Хермес Трисмегистус – древен египетски свещеник, чието съществуване не е потвърдено.

Изключителната убеденост на ренесансовите изследователи била, че живеят в Златен век.  

Прогресът е възраждане, прераждане,

ренесанс на Античността и тъй като съществуването на Хермес Трисмегистус е смятан за безусловна истина от бащите на църквата Лактанций и Августин, учените приели херметистичните творби за номинална стойност.

Може би са били толкова апетитни за тях поради факта, че първите 15 глави от „Корпус Херметикум“, озаглавени „Пирандър“, включвали история за сътворението, наподобяваща книга „Битие“ (бел. ред. – първата книга от Стария завет).

Бруно „изхвърля християнските елементи от собствената си философска система (която по-късно става известна като ноланизъм) и ги заменя с „езическата  магия в пълен разцвет“ на Хермес Трисмегистус.

Херметичните възгледи включвали

астрологията и окултните науки, „тайните добродетели на растения и камъни“ и хомеопатичната магия, както и „създаване на талисмани, които извличат сили от звездите“, а и други подобни.

Философията на Бруно всъщност е била вид пантеизъм. Неговите анти-аристотелистки възгледи не били нито общоприетите католически, нито общоприетите протестантски.

Силата му произтичала от древна египетска, магическа истина.

Илюстрация на мнемонично устройство на Джордано Бруно

Джордано Бруно писал за магия, а това не била типична тема за хората, свързани с църквата. Като монах от Доминиканския орден, от него се очаквало да се противопоставя на всякакви свръхестествени твърдения.

Но книгата, която е неговият манифест е за магията, в която той вярвал. Според него магията се оснавава на илюзорни образи и освобождаване.

Неговата практика води до заключението, че има 3 порти, през които трябва да мине човек, за да придобие опит в областта на метафизичните сили.

Астрономията била друга негова страст. Според Бруно, звездите не са нищо повече от слънца, които са на по-далечно разстояние от Земята и са заобиколени от екзопланети. Бруно също вярвал и че Вселената е безкрайна и тя няма център. 

Джордано Бруно е убит от Светата инквизиция на 17.02.1600 година в Рим. Смята се, че там някъде в неговите творби е скрит ключът за царството Божие.

Статуята му и до днес огрява един от най-кокетните площади в Рим – „Кампо деи Фиори“. Тя напомня на поколенията: Понякога е необходимо да изгориш, за да стигнеш до край.

НП/2020