Тайни и загадки

Загадъчни артефакти от Лемурия. Тайната на вечния живот и безсмъртието се разследва от НКВД

Датата 1 септември 1914 година влиза в историята като началото на една от най-кървавите войни в историята на човечеството – Първата световна война. По-голямата част от населението на света знае за трагичната история. Въпреки това, само някои са наясно с факта, че през същата година е направено откритие, което може да доведе до революция в нашите идеи за произхода на човечеството.

През януари 1914 г. вестникът „Ню Таймс“ публикува резултатите от мисията от руска изследователска експедиция, която извършва изследвания в Средиземно море близо до остров Лесбос, Родос и Крит. Според докладите, са били открити мистериозни плакети от неизвестен материал, както и ковчег без какъвто и да е печат. Трябва да се отбележи, че истерията в научната общност по отношение на тези констатации е много силна. Независимо от това, по-нататъшните исторически събития, т.е. войната и революцията в продължение на няколко десетилетия, лишават тези открития от научен интерес.

Учените са започнали да обръщат специално внимание на мистериозната плоча, извадена от Средиземноморското дъно едва през 1930 година. Съветските изследователи най-накрая успяват да определят състава на метала, от който са направени артефактите. След дълъг анализ е заключено, че плочите са от чист титан. Този факт предизвиква не само изненада, но и много въпроси. Титанът е бил открит през 1825 година и едва в началото на 1920 г. холандските учени са успели да постигнат висока якост на метала, стабилност на кристалната структура и намаляване на броя на различните други компоненти в него.

Лемурия: мит или реалност?

След 10 години съветските учени успяват да разчетат текста, издълбан върху артефакти. През 1940 г. е завършен пълният превод на целия текст. Въз основа на съдържанието следва, че мистериозният артефакт е от Лемурия. Надписите доказват, че в саркофага е погребан един от най-великите свещениците, открил тайната на вечния живот и безсмъртие. Той ще оживее, когато дойде време да се разкрие тази тайна на цялото човечество. Интересно е, че правителствата се интересуват от този на пръв поглед абсурден текст.

Когато специалната група на НКВД е създадена, начело с генералния Нифедьов, е трябвало да се проучат възможностите за получаване на безсмъртие за ръководството на страната. Всички разработки в тази област са били пазени в дълбока тайна. За съжаление, към днешна дата, не е известно колко далеч съветските учени и специалисти от тайните служби НКВД са стигнали. Знае се само, че шест месеца по-късно генерал Нифедьов получава нов армейски ранг.

Тайната лаборатория в Лвов

Спешно в град Лвов, разположен на територията на днешна Украйна, започва мащабно строителство на метрото в катакомбите под града. Мащабът на изградените специални съоръжения не е известен. Но от разсекретените архиви на НКВД (КГБ) следва, че в тази конструкция са участвали повече от 70 000 затворници. Именно в тези подземия и специални лаборатории започва проучване на мистериозния саркофаг, който учените са се опитали да отворят.

Не е известно до къде са стигнали в проучванията учените. Но през февруари 1941 г. Нифедьов спешно напуска Лвов и е изпратен в Москва. Приет е лично от Йосиф Сталин и в продължение на 4 часа говорят на четири очи. Можем да предположим, че резултатите от изследването на Нифедьов удовлетворяват Сталин.

Втората световна война започва няколко месеца по-късно. Лвов е окупиран от германските войски. Сред заграбените материални запаси и трофеи не се споменава за саркофага. Сред военнопленниците я няма фамилията на Нифедьов.

Възниква въпросът какво се е случило с мистериозния артефакт и с човека, който отговаря за проучването и съхраняването на мощите? За евакуацията не може да става и дума, защото Жуков пише в мемоарите си, че първите бомби падат над Лвов в 5:00 часа на 22 юни 1941 г. Градът е бил подложен на въздушни удари до 29 юни 1941 г., когато германските войски го окупират. В такава напрегната ситуация износът на артефактите би бил изключително труден. Така че можем да заключим, че артефактите са били в Лвов.

Организацията „Родова памет“ ли е присвоила артефакта?

Картина на случващото се може да се възстанови от мемоарите на един ефрейтор от пехотата на немската армия. Той е бил част от „Южната“ армия. Карл Шмит си спомня, че неговото подразделение е било част от щурмовата рота и е било най-боеспособното в цялата дивизия.

В разгара на сраженията за центъра на града подразделението му получава заповед директно от полковник Баунс да се върне обратно в покрайнините на града и там да чака нови заповеди. Шмит си спомня, че веднага след като били прехвърлени в покрайнините, им раздали газови маски и наредили да почистят подземните катакомби, които преди това били обработени с газ „Зарин“. В града на немските войски се оказва ожесточена съпротива. Въпреки че отровни газове са използвани няколко пъти, съпротивата не може да бъде сломена.

Използването на огнехвъргачки и ръчни гранати били строго забранени от командването. Така че германските войски претърпяват тежки поражения. От спомените на редник Вилхелм Бенцлер става ясно, че германските войски се сблъскват с добре въоръжените и обучени войски на НКВД. Те правили всичко възможно, за да спрат настъплението на врага дълбоко в катакомбите. Особена съпротива е оказана на пехотата на Вермахта в метрото, когато германските войски атакуват влака, подготвящ се за изпълнение на доставка.

След като метростанция е взета от германските войски, те получават заповед да спрат настъплението и да организират отбраната. Вилхелм заявява, че след известно време на мястото идва високопоставен служител на Райхсканцелария с кафява униформа, придружен от войниците на СС. Те разгледали колите и известно време изнасят предмет, наподобяващ ковчег. Вилхелм улавя една едва забележима черта в облеклото на мистериозна група от войници. На всички униформи имало по нещо малко и зелено, а главния бил със зелените ръкавици.

Какво се е случило?

Някои западни и руски учени от „Аненербе“ и окултни практици на Третия райх, като Я. Оноприенко, М. Байджент, Брус и Воронин смятат, че артефактът е попаднал в ръцете на нацистите и проучването на този мистериозен саркофаг продължило в „Аненербе“. За съжаление, съдбата на загадъчния предмет е неизвестна. Успели ли са учените от Райха да го отворят? И какво е било скрито в него ще остане загадка за човечеството завинаги.

Ясно е само, че саркофагът и титаниевите пластини са съществували и са предизвикали извънреден интерес в лидерите на СССР. Те са се опитали да защитят артефактите от германските войски. Но не са се осмелили да ги унищожат.

В същото време командването на Вермахта, независимо от загубите, се стреми да открие саркофага и възлага на високопоставен представител на Райха транспортирането му. Не е ясно също защо лабораторията за изследване на съдържанието на саркофага е изградена толкова близо до границата с друга държава.

НП 2017