Новини

На кого остава Европа след Ангела Меркел

Ръководството на Европейския съюз

и неговите предшественици винаги е било трудна задача. Дълго време Франция и Германия, двете най-големи основателки, го управляваха относително съвместно.

Лидерите – сред които Хелмут Шмид и Валери Жискар д’Естен, Хелмут Кол и Франсоа Митеран – първо разрешаваха своите разногласия и след това европеизираха своите компромиси, пише американският вестник The New York Times.

Но през по-голямата част от последното десетилетие

има само един лидер на Европа: канцлерът на Германия Ангела Меркел. Сега, когато тя се готви да напусне поста, започва състезание кой да я наследи.

Начело е президентът на Франция Еманюел Макрон, чиито самопровъзгласени опити да даде на Европейския съюз категорично политическа цел досега бяха осуетени.

След това идва Олаф Шолц, който вероятно ще бъде следващият канцлер на Германия, който ще се надява да наследи мантията на Меркел.

В сърцето на блока

има вакуум по проста причина: Европейският съюз сега не може да бъде ръководен. Никой няма да стане новата Меркел.

Въпреки че стана канцлер през 2005 г., лидерството на Меркел беше по-краткотрайно, отколкото мнозина осъзнават. Едва след кризата в еврозоната, която започна през 2010 г. и доведе до покачване на разходите по заеми в целия блок, Меркел се превърна в европейска сила.

А по време на кризата с бежанците и мигрантите през 2015 г. тя промени политиката на блока за убежище с няколко думи към своите съграждани на Германия – „Ние можем да го направим“.

Когато тя се отказа от тези думи

няколко месеца по-късно, тя договори споразумение за целия Европейски съюз с Турция, подпомагана само от холандския премиер, чиято страна случайно заемаше ротационното председателство на ЕС.

В последния си акт на европейско лидерство Меркел се опита да запечата ориентацията на Европа към Китай.

Но опитът се провали. След като Китай отвърна на санкциите на Европейския съюз срещу четирима китайски служители заради нарушения на човешките права в Синцзян, споразумението остана нератифицирано.

За Германия, която е икономически зависима от Китай

и е от ключово значение за търговските й пътища към Европа, прагматичното сътрудничество изглежда разумен курс.

Олаф Шолц, от своя страна, ще бъде подложен на същия икономически натиск, след като подкрепи подхода на Меркел към Китай.

И той със сигурност ще се бори, както направи Меркел, да наложи предпочитаната от него ориентация – дълбоки икономически отношения с Китай и отношения за сигурност с Вашингтон – в цяла Европа.

Що се отнася до Макрон и Драги,

те могат да имат обща кауза по няколко въпроса, но на двата полюса по отношение на Америка и Китай.

Реалността, ясно казано, е, че нито германският канцлер, нито френското правителство могат да ръководят Европа.

Компромисите, които техните предшественици са правили един с друг, вече не са налични. И при липса на лидерство, Европа се насочва към едно нещо – стагнация.

Фокус/Юлиян Марков