Съзнание

Наранените хората нараняват другите, а наричаме това съдба

Това, което отричаме, ни преследва. Отричането на нашата сянка ни превръща в „наранени хора, които нараняват другите“.

Нашата вътрешна сянка, нашите неразрешени сърдечни страдания, са причината за нашия нефункциониращ и замърсен свят днес. Освобождаването на нашата вътрешна светлина, уловена в капана на нашата болка, освобождава живота ни.

„Докато не осъзнаете несъзнаваното, то ще насочва живота ви, а вие ще наричате това съдба.“ Карл Юнг

Ранната травма и недостига на любов в детска възраст ни засягат в зряла възраст. Това е видимо в поведението на някои лидери, дори в наши дни. Лесно можем да го открием в публичните им прояви.

Но око не се справим с тези рани те създават продължително страдание, което ние преместваме като товар, който да разтоварим някъде.

Ако осъзнаем и освободим съзнателно тази болка, премахваме корените на насилието, което упражняваме над всичко, включително над земята.

Наранените хората нараняват другите

Това е така нареченото изтласкване на емоциите и представлява прехвърляне на преобладаващи или неприемливи чувства далеч от оригиналния и заслужаващ ги обект върху по-безобидна жертва или предмет.

Ето защо чувствителните и уязвимите сред нас често стават обект на злоупотреба.

Начинът да се освободим от тази болка е като освободим болката, която сме съхранили в своето съзнание. Всяко културно правило, обаче, ни казва да избягваме болката и да търсим щастливото и вълнуващото. Противоречие създадено изкуствено у хората.

Пропагандирането на светлината в отричането на тъмнината е истинската манипулация от страна на онези, които са на власт, които искат да ни попречат да се събудим.

Новата епоха, фалшивите новини и други измислени теории за псевдоконспирация отклоняват от истинската теория на конспирацията.

Тя се промъква без да забелязваме, защото е като бижу скрито в тъмнината на нашето несъзнавано. 

Стремежът към парите, славата и потреблението отклоняват и именно работата със „сянката“ ще ни освободи.

Докато не идентифицираме „злото“

на неизказаната болка в своето тяло и ум, няма да можем да го идентифицираме и смекчим и навън.

Но никой не учи на това. Затова си купуваме лесно и незабавно удовлетворение. Безспорно, ние се нуждаем от забавление, но не и от глупостите, които днес използваме като заместител на него.

Да се справим със своите негативни емоции е фундаментално необходимо за създаването на нов свят, защото ще ни превърне в хора, които вече няма да нараняват другите.

Макар да е мъчително, това освобождава болката, която носим от миналото. Осъзнайте как нерешената болка прави хората постоянно уплашени, гневни и жестоки.

„Неврозата е заместител на легитимното страдание“,

е казал Карл Юнг. Ние не се справяме с вътрешната си болка, която води до страдание, затова сме в масова колективна невроза.

Добре е да се освободим от оковите на своето минало, за да се изправим и да престанем да унищожаваме себе си, околните и нашия свят.

Ако се осмелим да се изправим пред собствената си болка, ще отпадне желанието да сме непрекъснато заети и разсеяно да замърсяваме около нас.

Дж. Уебър