Хипотези

Науката за промяна на съзнанието настоява да развием мозъка си

Всички тайно вярваме, че можем по-добре да се справяме в живота. Всички тайно вярваме в личния си потенциал.

Тази вяра наистина се издига над култура и религия, над полови различия, издига се над всички тези неща. Защото божественият аспект съществува във всяко човешко същество. Той ни дава правото да започнем да формираме живота си точно така, както искаме.

Вярваме в квантовото поле от възможности,

което казва, че можем да изградим бъдещето според мислите и действията си. Защо тогава продължаваме да създаваме същите обстоятелства в живота си?

Как така влизаме в едни и същи взаимоотношения, работим една и съща работа, условията, в които живеем, са едни и същи? Защо продължаваме да повтаряме един и същи действия, а очакваме различни резултати?

Следователно, наистина да се промените, означава да започнете да мислите и действате различно при същите обстоятелства в живота.

Да се променяме означава

да мислим и действаме отвъд условията на средата, да мислим отвъд условията на нашия свят.

Проблемът е, че мозъкът, според невро науките, е отражение на околната среда. Организиран е така, че да отразява личната среда, собственият ни живот.

Така че хората, обстоятелствата, местата и условията, всички събития и преживявания, всичко, което сме научили, е организирано в мозъка в неврологична структура.

В нашия свят

можем да разпознаем всичко. Но всеки път, когато започнем да възприемаме реалността, караме мозъка ни да работи по предвидими начини. Иначе казано, околната среда формира мислите ни.

Може би най-големият навик, който трябва да разчупим, е навикът да повтаряме себе си. Невро науките и психологията казват, че когато навършим 35 години, личността или идентичността вече е завършена поредица от фино настроени невронни вериги.

Какво да очакваме?

До голяма степен вече сме настроени. Добрата новина е, че ще се превърнете в родителите си и ще живеете добър живот.

С други думи, това нематериално нещо наречено “мисъл”, активира група невронни вериги в мозъка. Той започва да освобождава химически съединения, за да се чувстваме така, както мислим. Ако имате негативни, себеподценяващи или лоши мисли, какво се случва в рамките на секунди?

Започваме да се чувстваме негативно, недостойно и сме нещастни. Следователно, тези мисли изпращат сигнали към тялото да започнем да се чувстваме по начина, по който мислим.

През този цикъл на мислене и чувстване, чувстване и мислене, чувствата се превръщат в инструмент на мисълта.

И ако не започнем да мислим извън начина, по който се чувстваме, никога няма да се променим. Следователно, да се променим означава да мислим отвъд чувствата си.

НП/д-р Джо Диспенца