Новини

Най-влиятелните концерни и организации в Иран

Кой държи богатството на Иран?

Кой държи богатството на Иран?

Армията на пазителите на ислямската революция, наричана също „Пасдаран“ или Революционна гвардия, е паравоенна организация, която съвместно с редовната армия (Артеш) съставлява въоръжените сили на Иран.

Наскоро иранският парламент увеличи сериозно бюджета на гвардията.

Съединените щати разглеждат „Пасдаран“ като „терористична организация“. Това е една от причините, поради които президентът Доналд Тръмп подчертава, че убийството на генерал Касем Солеймани, който ръководеше елитна част от Революционната гвардия, е било акт на самозащита.

Най-влиятелните концерни и организации в Иран

Революционната гвардия има сериозно икономическо влияние. Експертите смятат, че поне една трета от брутния вътрешен продукт на Иран се произвежда от компании, контролирани от „Пасдаран“. Към тях се добавят и религиозни фондации.

Бехзад Набави, ирански политик-реформатор и бивш заместник-председател на парламента, смята, че 60% от държавното богатство е в ръцете на четири организации:

Конгломератът „Печатът на пророците“*, който се счита за икономическия лост на Революционната гвардия;

„Организацията за изпълнение на повелите на имам Хомейни“, която притежава банки, както и нефтени и телекомуникационни компании;

„Фондация за безимотните“, чийто основен стълб е национализираното богатство на функционерите на режима на шаха;

Конгломератът „Светият праг на имам Реза“, която включва повече от 50 компании и фабрики

Революционната гвардия отхвърля твърденията на Бехзад Набави. През есента неин говорител заяви пред съда в Техеран, че делът на четирите (горепосочени) организации в държавното имущество е дори под 2%, съобщава онлайн-изданието „Ирански журнал“.

Въпреки че в предходните години правителството се опита да приватизира част от икономиката, и днес в Иран границите между частно, държавно, военно и религиозно са все още плаващи.

„От правна гледна точка повечето банки днес са частни акционерни дружества“, казва Михаел Токус, председател на Германско-иранската търговска камара, чието седалище е в Хамбург.

Той обаче добавя, че акциите често се държат от инвестиционни дружества на държавни компании. Не са малко и частните фирми, които имат „трима пенсионирани генерали на ръководни позиции“, посочва Токус и обяснява, че в Иран военните се пенсионират малко след като навършат 50 години.

Корупция и шуробаджанащина

Подобни преплитания облагодетелстват корупцията и шуробаджанащината. А това никак не се харесва на иранския президент Хасан Рохани.

През ноември 2019 той настоя правосъдната система да разследва всички онези случаи, в които става въпрос за милиарди долари. Според публикация от поредицата „Доклад от Иран“, подготвяна месечно от живеещия в Германия Бахман Нируманд за фондация „Хайнрих Бьол“, Хасан Рохани е задал следния въпрос: „Къде са големите акули, защо никой не ги преследва?“.

Влиянието на генералите и духовниците намалява единствено при по-спокойни времена. Както се случи през 2017 година, когато Западът разхлаби санкциите след успешната ядрена сделка.

Тогава иранското правителство възложи два големи проекта на френска и южнокорейска фирма. А иначе контролираният от Революционната гвардия конгломерат „Печатът на пророците“ има един вид монопол над държавните поръчки – негови фирми получават проекти дори и без да се провежда конкурс.

Председателят на Германско-иранската търговска камара Михаел Токус обръща внимание и на едно ново развитие в иранската икономика. „Санкциите на САЩ доведоха до сериозно нарастване на сивата икономика. Затова и никой не може да каже колко нефт изнася Иран в момента“.

Освен официалните нефтени експорти има и „много сиви доставки“, които се препродават през съседни държави или пък посредством петролени танкери, които „се движат в океаните без транспондер и доставят нефта някъде“, казва Токус.

„Времето на санкциите не е време за прозрачност и икономически подем“, коментира експертът.

Битката за чужда валута

Сигурно е само едно: че експортът на нефт, най-важният източник на чужда валута, сериозно пострада от американските санкции. Това признава и самият Хасан Рохани. „Доклад от Иран“ цитират фрагменти от негова реч, произнесена в средата на ноември 2019.

„Иран се намира в извънредна ситуация (…) Как да управляваме страната си, когато имаме проблеми, свързани с продажбата на нашия нефт? (…) От създаването на Ислямската република досега никога не сме имали толкова много проблеми при продажбата на нефт и отплаването на петролните танкери, колкото днес“, казва той.

Според Михаел Токус, нетипичната откритост на Хасан Рохани цели да подготви иранците за по-трудни времена.

„Той иска да подготви населението за това, че в бъдеще то ще трябва да плаща още повече данъци и такси за финансирането на държавните разходи“.

Зад това обаче се крие политически риск. Достатъчно е да погледнем към протестите след увеличаването на цената на бензина преди два месеца. Според „Доклад от Иран“, това са били протестите „с най-много насилие за последните 30 години“.

Публицистът Бахман Нируманд смята, че недоволството сред хората е високо и покачването на цените са подходящ повод за консервативните сили в страната да покажат, че реформаторите около Рохани не могат да удържат нещата в свои ръце.

„Ако Рохани бъде принуден да се оттегли, Революционната гвардия ще поеме властта и ще се опита да управлява страната с още повече насилие и с налагането на още повече цензура“, казва той.

Каквото и да се случи обаче, Иран няма да си подвие опашката поради икономически причини. „Никой не бива да подценява съпротивителните сили и издръжливостта на иранците“, подчертава експертът Михаел Токус.

*имената на фирмите и организациите са в превод от фарси

Материалът е публикуван в DW