Тайни и загадки

Непубликувана теория от 1953 г. разкрива възникването на живота и извънземните

Франсис Крик, един от най-известните британски молекулярни биолози, биофизик и невролог, съоткривател на структурата на молекулата на ДНК през 1953 г. с Джеймс Уотсън, има мнение за възникването на живота, което става известно едва наскоро.

Насочената панспермия е умишлено транспортиране на микроорганизми в космоса на планети, на които няма живот. Шкловский и Саган през 1966 г., а Крик и Оргел – през 1973 г., теоретизират:  Животът на Земята може би е бил засят преднамерено от извънземни цивилизации.

През 1953 г. Франсис Крик казва:“Организмите са били съзнателно изпратени към Земята от интелигентни същества от друга планета. Възможно е животът да е достигнал до Земята по този начин.“

Франсис Крик пише, че няма начин  молекулата ДНК да е стартирала на Земята на случаен принцип и че тя трябва да произхожда от другаде. Насочена панспермия е най-вероятния причинител на зараждането на човешката цивилизация.

Крик се пита как е възможно „природата“ да създаде едновременно два взаимозависими елемента, за да породи живот? Как генетичният материал (нуклеинови киселини, като ДНК или РНК) и механизмът, който позволява неговото продължаване (протеини, наречени ензими), да възникнат едновременно и спонтанно?

А ако синтезът на нуклеинови киселини е зависим от протеините, а те разчитат на нуклеинови киселини, Крик и Лесли Оргел са изправени пред проблема с яйцето и кокошката, кое е първото?

Така се стига до извода, че земният живот може да възникне там, където има „минерал или съединение“, който да замени функцията на ензимите и да се разпространи на други планети посредством „умишлена дейност на извънземно общество“.

Много години след откриването на двойната ДНК спирала се открива, че РНК може да функционира като ензим без да са необходими протеини. През 1993 г. Крик и Оргел публикуват нова научна статия, в която вече не пишат за предполагаема извънземна намеса. Проблемът с яйцето и кокошката „може да бъде решен, ако в началото на еволюцията на живота нуклеиновите киселини са действали като катализатори“, пишат те.

Напреднала извънземна цивилизация би била способна на нещо такова. Нашата цивилизация  може да зароди живот на планети, на които няма живот. Можем да изпратим евтини роботизирани космически кораби с бактерии и едноклетъчни еукариоти (биологична империя организми, чиито клетки притежават ядро, където е събран генетичният материал) – и да ги насочим към потенциално обитаеми екзопланети.

Ако можем да го направим днес, откъде знаем, че някой в далечното минало не е засадил тук, на Земята, самите нас?

НП/Франсис Крик, Теория за извънземната намеса в живота на човека