Новини

Обективната реалност не съществува. Гигантска детайлна холограма ли е Вселената?

1982 г. е белязана с интересно събитие

Група физици от Парижкия университет под ръководството на Ален Аспе провежда експеримент. Той може да се окаже един от най-значимите на 20-и век.

Учените открили, че при определени условия елементарните частици са способни да обменят информация мигновено, независимо от разстоянието между тях.

Така всяка частица „знае“ какво прави другата,

независимо дали се намират на 10 см или 10 милиарда километра една от друга.

Проблемът на откритието е в това, че то противоречи на основен закон на Айнщайн. А именно – пределната скорост на разпространение на взаимодействията не може да превишава скоростта на светлината.

И тъй като пътешествието със скорост по-голяма от тази на светлината е равносилно на преодоляване на бариерата на времето, то някои учени се опитват да обяснят експериментите на Аспе по по-радикални пътища.

Физикът Дейвид Бум счита, че от откритието на Аспен следва извода, че обективната реалност не съществува. И това независимо от очевидната си плътност.

Вселената всъщност е фантазия – гигантска детайлна холограма

Холаграмата е триизмерна фотография, направена с помощта на лазер. За направата й обектът се осветява с лазерен лъч. А втори лъч улавя интерферентното отражение на първия, което вече може да се запише.

Какво още може да съдържа холограмата все още не е известно. При това триизмерността не е единственото интересно свойство на холограмата.

Ако холограма на роза например се разреже наполовина и се освети с лазерен лъч, то всяка половина ще съдържа целия образ на розата.

А ако продължаваме да режем всяка част наполовина, то във всяка от тях ще се съдържа отново целия образ. Но с пропорционално намаление на резолюцията.

Принципът на холограмата „цялото във всяка част“

позволява по нов начин да се погледне на въпроса за организацията и взаимовръзките на Вселената.

Почти през цялата си история западната наука развива идеята за разделяне на цялото и изучаването на съставните му части, независимо дали се отнася до биологически или физически обекти.

Но холограмата ни показва, че някои неща не се поддават на такъв подход.

б

И ако разчленяваме нещо,

което има холографски произход, то няма да получим отделните му части, а същия образ, но с намалена точност.

Ние виждаме частиците разделени поради това, че виждаме само част от реалността.

Частиците не са отделни части, а граници на по-дълбоко цяло, което също така е холографско и невидимо.

И доколкото цялата физическа реалност се състои от такива „фантоми“, то наблюдаваната от нас Вселена всъщност е холографска проекция. Очевидното разделение на частиците е илюзия,

Всичко се прониква от всичко

И независимо от присъщото на човешката натура желание да разделя, разчленява и разглежда на части, природата в крайна сметка е неразривна паяжина.

НП/2021